О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
София 16.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 14.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 649/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
З. С. Я. от гр. С. е подал касационна жалба против решението от 19.05.2008 год. постановено по т. дело № 3109/2007 год. на Софийския градски съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – “Е” А. от гр. С., чрез пълномощника си а. И от САК, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което се заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Иска се присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 64 ГПК /отм./, във вр. с чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. ІІ т. 3 от Наредба № 1/09.07.04 год. за размерите на минималните адвокатски възнаграждания.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел исковете, предявени с правно основание чл. 21 ТЗ, за заплащане на възнаграждение по договор за прокура за времето от месец септември 2005 год. до месец април 2006 год. в размер на 6 800,00 лв., по чл. 86, ал. І ЗЗД за сумата 630,38 лв., и за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за 2005 и 2006 год. в размер на 1 789,00 лв., за неоснователни. Съображенията на СГС са били, че ищецът не е доказал твърдението си, че през процесния период той е имал качеството си на прокурист.
Ответникът не е оспорвал упълномощаването на ищеца като прокурист, но само за времето от сключването на договора за прокура на 18.04.2002 год. до края на същата година. Макар и с анекси от 28.12.2002 год., 30.12.2003 год., 30.12.2005 год., 31.01.2006 год. и 28.02.2006 год. действието на договора за прокура да е било продължавано, СГС приема, че след като няма доказателства за упълномощаване за прокура след 31.12.2002 год. в предвидената в чл. 21 на ТЗ форма с нотариална заверка на подписите, между страните липса валидно отношение за прокура след тази дата, следователно на предявеното основание исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че липсва учредена прокура през процесния период е от значение за изхода на спора.
Изложените от касатора съображения за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК, се свързват с това, че институтът на прокурата е относително нов за българското право и не са много публикуваните решения на ВКС разглеждащи спорове с приложение на чл. 23 ТЗ. Касаторът основава искането си за допускане на касационно обжалване и с това, че в публикуваните решения няма практика относно въпроса валидно ли е, и поражда ли последици между търговеца и прокуриста правоотношението произтичащо от договора за вътрешни отношения между тях, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма от страна на търговеца и невписване на прокурата, когато прокуристът е изправна страна по този договор.
ВКС ІІ т. о. намира, че изложените от касатора съображения касаещи отношенията между търговеца и прокуриста произтичащи от договора за техните вътрешни отношения, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма от страна на търговеца и невписване на прокурата в търговския регистър, налагат извод за наличие на основание по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК касационно обжалване на въззивно решение от 19.05.2008 год. постановено по т. дело № 3109/2007 год. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 184, 38 лв. /сто осемдесет и четири лева и 38 стотинки/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: