ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
София17.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 911/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О. българска банка“ АД със седалище в гр. С. срещу решение № 174 от 17.07.2009 г. по в. гр. д. № 24/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив. С посоченото решение е отменено решение по гр. д. № 33/2008 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от „Натали – 93″ ЕООД против „О. българска банка“ АД иск за сумата 17 000 евро, и е осъдена „О. българска банка“ АД да заплати на „Натали – 93″ ЕООД същата сума, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по чл.4.1.1 от сключен на 11.04.2001 г. договор за разплащателна сметка в евро, ведно със законната лихва от 28.03.2008 г. и разноски в размер на 3 046.98 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се прави искане за отмяна на решението.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираните в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. Касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и същевременно е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираният материалноправен въпрос е
свързан с предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.428 от ТЗ /отм./, регламентираща реда и срока за оспорване на банкови операции със средства по разплащателна сметка, и с последиците от пропускане на предвидения в чл.428 от ТЗ /отм./ или в договора за разплащателна сметка срок за оспорване. По-конкретно въпросът се свежда до това, дали редът и срокът по чл.428 от ТЗ /отм./ за оспорване на разпоредителни операции със средства по разплащателната сметка са приложими в случаите, когато обслужващата банка е извършила разпореждане със средства по сметката без нареждане или съгласие на титуляра, или същите са относими само към хипотезата на несъответствие между даденото от титуляра нареждане и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение. Тезата на касатора за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е аргументирана с решение № 23/24.03.2006 г. по гр. д. № 985/2005 г. на Пловдивски апелативен съд, с което поставеният въпрос е разрешен в смисъл, различен от застъпения в обжалваното решение. Значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото е обосновано с липсата на задължителна и трайна практика на Върховния касационен по приложението на чл.428 от ТЗ /отм./.
Ответникът по касация „Натали – 93″ ЕООД със седалище в гр. П. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в депозиран по реда на чл.287 от ГПК писмен отговор. Изразява становище, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, а по същество – че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.2 и т. З от ГПК, предвид релевираните от касатора основания за достъп до касация. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
За да уважи предявения осъдителен иск за сумата 17 000 евро, въззивният съд е приел, че ответникът „О. българска банка“ АД не е изпълнил основното си задължение по сключения с ищеца „Натали – 93″ ЕООД договор за разплащателна сметка, а именно – да извършва разплащания по сметката само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра „Натали – 93″ ЕООД. Като договорно неизпълнение са квалифицирани извършените без нареждане на ищеца разпоредителни операции със средства
по разплащателната сметка, в резултат на които от сметката са изтеглени
17 000 евро. Съдът е приел, че посочената сума съставлява пряка имуществена вреда за титуляра на сметката, за обезщетяването на която следва да бъде ангажирана договорната отговорност на обслужващата банка.
Ответникът по иска е поддържал възражение, че ищецът – титуляр не е оспорил банковите операции в рамките на двуседмичния срок по т.5.5 от договора, с което е преклудирано правото му да възразява срещу редовността на операциите и да претендира обезщетение за вреди по повод на същите. Възражението е счетено от решаващия съд за неоснователно по съображения, че договорната клауза на т.5.5, възпроизвеждаща правилото на чл.428 от ТЗ /отм./, е неприложима в случаите на плащания по разплащателната сметка, извършени без нареждане на титуляра, тъй като в тези случаи се касае за неизпълнение на основното задължение на обслужващата банка по чл.426 от ТЗ /отм./, за което последната следва да носи отговорност за вреди, независимо от липсата на оспорване на операцията по реда и в срока на чл.428 от ТЗ. Приложимостта на оспорването по чл.428 от ТЗ е отнесено от съда само към хипотезата, при която има нареждане на титуляра за разпореждане със сметката, но от издаденото от банката дневно извлечение се констатира несъответствие между параметрите на нареждането и извършената операция.
Преценявайки съображенията на въззивния съд, настоящият състав намира, че поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело, тъй като изводите на съда за неприложимост на нормата на чл.428 от ТЗ /отм./ към спорното правоотношение са обусловили уважаването на предявения срещу касатора осъдителен иск.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не е доказано твърдението за съществуваща противоречива съдебна практика по разглеждания въпрос. Представеното от касатора решение по гр. д. № 985/2005 г. на Пловдивски апелативен съд не съдържа данни за влизане в сила и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Настоящият състав приема, че е налице алтернативно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.428 от ТЗ /отм./ към хипотезата на извършени разпореждания със средства по разплащателна сметка без нареждане на титуляра не съществува нито задължителна, нито трайна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, поради което произнасянето в тази насока ще допринесе за отстраняване на неяснотите и противоречията по тълкуването и прилагането на цитираната правна норма. Законодателната отмяна на чл.428 от ТЗ, извършена със Закона за платежните услуги и платежните системи /обн. в ДВ бр.23/2009 г., в сила от 01.11.2009 г./ не
съставлява процесуална пречка за допускане на обжалването с оглед евентуалната значимост на отменената разпоредба за други спорни правоотношения, които са предмет на неприключили съдебни спорове. Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 17.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 24/2009 г. на Апелативен съд -Пловдив.
УКАЗВА на касатора „О. българска банка“ АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 664.98 лв. /шестстотин шестдесет и четири лв. и деветдесет и осем ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства за внесената такса. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :