Р Е Ш Е Н И Е
№ 642
София 06.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 24.09.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 303/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на И. Н. А. от гр. П., ул. “С” № 13, подадена против решение № 290/28.01. 2008 год. по гр. д. № 1423/2007 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която се отхвърля иска му против “Г. ф. ” гр. С. за сумата 50 000,00 лв. до размера на 100 000,00 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи до пълния му предявен размер, като на основание чл. 38 от ЗА бъде присъдено и адвокатско възнаграждение. Според изложените от касатора съображения присъденото обезщетение в размер на 50 000,00 лв. не е съобразено с принципа на справедливост залегнал в чл. 52 ЗЗД и по тази причина е силно занижен. Определената от съда сума е неадекватна и не е в състояние да обезщети претърпените от ищеца болки и страдания от безвъзвратната загуба на сина му. Обезщетението не е съобразено с приетите от законодателя лимити на отговорност “Гражданска отговорност”, като касаторът счита, че минималният размер на отговорност трябва да бъде в размер на 400 000,00 лв., а претенцията е била предявена за една четвърт от тази сума.
Ответникът – “Г. ф. ” гр. С., ул. “. № 2, ет. 4, е подал възражения срещу касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта с която иска за заплащане на неимуществени вреди се отхвърля над сумата 35 000,00 лв. до размера на 50 000,00 лв. и вместо него е постановил друго с което уважава иска за още 15 000,00 лв. Искът в останалата му част над сумата 50 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 100 000,00 лв. е приет за неоснователен и затова решението на ОС гр. П. в тази му част е оставено в сила.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.03.2005 год. Й. С. К. от гр. П. при управление на лек автомобил “В” с рег. № П* по вътрешноградската магистрала в посока от гр. П. за кв. “И”, загубил контрол над управлението на автомобила и се ударил в метален стълб на тролейбусната мрежа. Водачът на МПС е бил неправоспособен и е починал на място, а като последица от удара е починал и Н. А. – син на ищеца И. Н. А.. По повод настъпилото ПТП е била образувано предварително производство – сл. дело № 95/2005 год. по описа на ОСС- П. , което било прекратено на осн. чл. 180, чл. 237, ал. І, т. 1 във вр. с чл 21, ал. І, т. 4 НК – поради смъртта на виновния водач. От застрахователна полица № 061050374148/25.02.05 год. е установено, че между собственика на процесния автомобил С. И. М. и ЗПАД “Д“О” София е бил сключен застрахователен договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” със срок на действие от 26.02.2005 год. до 25.05.2005 год., като е установено, че собственикът на автомобила С. И. М. е починал на 26.01.2004 год, тоест преди настъпване на ПТП.
При горните данни които са установени от събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 407 ТЗ /отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗПАД ДЗИ “О”София – не е установено починалият водач на МПС да е бил правоспособен, да е бил надлежно упълномощен от собственика да управлява автомобила, а и собственикът на автомобила С. И. М. е починал на 26.01.2004 год – преди настъпилото ПТП, което според въззивния съд означава, че не е налице валидно сключен договор “Гражданска отговорност” между собственика на процесния автомобил и ЗПАД ДЗИ “О” София.
Предвид горното е прието, че главният иск е неоснователен и, че следва да се уважи евентуалния иск по чл. 88, ал. І, т. 1, б. “б” от ЗЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд. Непредевяването на претенцията за обезщетяване пред Гаранционния ф. , според приетото от САС, не представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, но се свързва с определяне на началния момент за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид възрастта на ищеца и на починалия син, както и практиката на съдилищата по този род дела, и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е определил обезщетението в размер на 50 000,00 лв., и поради това е присъдил разликата над уважената от първата инстанция сума от 35 000,00 лв. Законната лихва е присъдена от датата на исковата молба предявена против Гаранционния ф. , а разноски не са присъдени, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 88 ал. V ЗЗ /отм./
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Касационната жалба е частично основателна.
Оплакването на касатора за нарушение на чл. 52 ЗЗД е основателно.
От събраните по делото доказателства е видно, че починалият син на ищеца е бил млад човек на 31 години и е живеел заедно с баща си – последният е роден 1939 година, като отношенията между тях са били добри. Пострадалият при ПТП се е грижел финансово за баща си и е бил негова синовна опора в живота, като ищецът е понесъл изключително трудно смъртта на сина си, което се установява от св. показания на св. Людмил А. Освен загубата на близък човек, ищецът ще търпи и бъдещи икономически несгоди, свързани с невъзможността да бъде подпомаган от сина си. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС, ІІ т. о. намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се завиши с още 30 000,00 лв., което ще възмезди в най-пълна степен ищеца за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилата при ПТП смърт на неговия син.
Оплакванията в жалбата, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от ЗА, са неоснователни и не се споделят от настоящия състав на ВКС, ІІ т. о. Обосновано е прието от въззивния съд, че в случая е приложима нормата на чл. 88, ал. V от ЗЗ /отм./, съобразно действието на материалноправните норми във времето. Съгласно чл. 88, ал. V от ЗЗ /отм./, за изплащане на обезщетение по ал. 1, пострадалото лице предявява претенцията си пред Гаранционния ф. с писмена молба, придружена с доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. В противен случай Гаранционният ф. не дължи разноски по делото, както и лихви за забава до датата на предявяване на исковата молба в съда. В процесния случай ищецът не се е обърнал към Гаранционния ф. , а направо е предявил иск против него, и това е станало в хода на производството по образуваното дело срещу ДЗИ “О”, което изключва отговорността на Гаранционния ф. за разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 290/28.01. 2008 год. по гр. д. № 1423/2007 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която се оставя в сила решение № 123/27.04.2007 год. по гр.дело № 848/2006 год. на Пернишкия окръжен съд, с което се отхвърля иска на И. Н. А. от гр. П., против “Г. ф. ” гр. С. за сумата над 50 000,00 лв. до размера на 80 000,00 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Г. ф. ” гр. С., ул. “. № 2, ет. 4, да заплати на И. Н. А. от гр. П., ул. “С” № 13, сумата 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на сина му Н. И. ов А. , причинена при ПТП с лек автомобил “В”, с рег. № П* на 25.03.2005год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 12.07.2006 год. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/28.01. 2008 год. по гр. д. № 1423/2007 год. на Софийския апелативен съд в останалата му обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: