Р Е Ш Е Н И Е
№ 683
София 04.11. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 01.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 383/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на Н. Б. Б. от гр. Е., Област Софийска, ул. “., бл. 4, вх. “Б”, ет. 4, ап. № 25, подадена против решение № 533/21.01. 2008 год. по гр. д. № 602/2007 год. на Софийския окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се отхвърли като неоснователен, или след отмяна на решението на СОС делото се върне за ново разглеждане.
Ответникът З. ДЗИ ”О” гр. С., ул. “. № 3, е подал възражение срещу оплакванията в касационната жалба, като счита същите за неоснователни и моли въззивното решение като правилно да се остави в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението от 15.09.2005 год. по гр. д. № 240/2004 год. на Районен съд гр. Е., и вместо него е постановил друго, с което осъжда Н. Б. Б. от гр. Е., Област София, ул. “., бл. 4, вх. “Б”, ет. 4, ап. 25, да заплати на основание чл. 402 ТЗ /отм./ на З. “Д” гр. С. сумата 8 541,11 лв., представляваща платено от дружеството обезщетение, по силата на което застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата от ПТП, настъпило на 04.04.2000 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 20.12.2000 год. до окончателното й плащане, както и да заплати на ищеца 1 100,00 лв. съдебни разноски направени пред двете инстанции.
СОС е приел, че от протокол за ПТП № 0* се установява, че на 04.06.2000 год. лек автомобил “М”, с рег. № Сф 5499 Н, собственост на Б. Н. Б. , управляван от ответника Н. Б. Б., движейки се в посока от село М. за гр. Е., срещу бензиностанцията при влизане в гр. Е., при извършване на маневра “ляв завой”, без да съобрази че в момента го изпреварва лек автомобил “Х” с рег. № С* управляван от С. К. А. , причинява ПТП. От ликвидационната щета по преписка ОЗ-90504/29.11.2000 год. на ДЗИ “О” гр. С., се установява, че ДЗИ е в риск гражданска отговорност, съгласно полица Б99А006140 за водача управлявал лек автомобил “М” с рег. № Сф 5499 Н. Л. автомобил “Х” с рег. № С* управляван от С. К. А. , видно от застрахователна полица № 61/99/214/217/001280 от 10.09.99 год., е застрахован по общите условия за застраховка “каско” на МПС на З. “А” гр. София срещу рисковете от застрахователни събития по клаузата “пълно автокаско” за застрахована сума от 14 500,00 лв. С протокол № 1160/08.06.2000 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго силно упойващо вещество в кръвта е установено, че ответникът Н. Б. Б. е имал 1,2 промила съдържание на алкохол в кръвта. С пл. нареждане № 6644/20.12.2000 год. ДЗИ “О” гр. С. е превел на З. “А” сумата 8 803,31 лв. – щета по ОЗ-90504, Х. С 7662 ТР.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от назначената автотехническа експертиза, изработила основно и допълнително заключение, СОС приема за установено, че причина за настъпилото ПТП е навлизането на лекия автомобил “М”, управляван от ответника по делото, в насрещната пътна лента за движение, по която зад него се е движел автомобил Х. С 7662 ТР, управляван от С. А. , като разстоянието на което е бил лекият автомобил “Х”, в момента в който л. а. “М” е навлязъл в насрещната пътна лента, е било 32-37 метра. Според заключението на експерта изготвил АТЕ, дори и скоростта на лекия автомобил “Х” да е била 50 км/час в района на ПТП, също би настъпил удар между двата автомобила.становено е още, че настъпилите щети по лекия автомобил “Х” са изцяло по причина от настъпилото ПТП.
Въззивният съд приема, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 402 ТЗ /отм./, тъй като са доказани елементите на фактическия състав на този текст – наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователното събитие – покрит риск по застрахователен договор, размера на вредата, както и установяване причинителя и виновното му поведение. Въззивният съд приема, че причинителят на ПТП е нарушил чл. 25 ал. ІІ изр. 1 от ЗДвП, съгласно който при маневра с пътно транспортно средство свързана с навлизане изцяло или отчасти на съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства които се движат по нея, а в случая това не е сторено.
Досежно размера е прието, че искът е основателен за сумата 8541,11 лв., като до пълния му предявен размер от 8803,31 лв. следва да се отхвърли, тъй като стойността на подмененото каре от 262,20 лв. не фигурира и в двата описа на щетите, които са настъпили от ПТП.
В касационната жалба се поддържат оплаквания, че при обсъждането на доказателствата съдът незаконосъобразно е елиминирал значението на налични по делото доказателства, а на други такива е придал различно от същността им значение, като с необсъждането им е допуснал съществени процесуални нарушения. Необосновано е прието от съда, че касаторът е причинител на процесната вреда, а съществен бил и въпросът дали следва да се изплати обезщетение, когато водачът е употребил алкохол, но не е виновен за настъпването на ПТП.
Оплакванията са основателни.
Обосновано е прието от въззивния съд, че причина за настъпилите щети по лекия автомобил “Х” С 7662 ТР, управляван от А. , са изцяло по причина на настъпилото ПТП. Необоснован е обаче извода на СОС, че ПТП е резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил “М”, управляван от ответника по делото, който нарушил чл. 25, ал. ІІ, изр. 1 от ЗДвП. Необосновано, с оглед данните по делото, въззивният съд кредитира св. показания дадени от св. А, която е била участник в ПТП и е заинтересована, макар и да не е страна по делото, а елиминира св. показания на св. В св. Влъчкова, които са били вътре в автомобила на ответника. Съдът не отчита, че скоростта на движение на пострадалия автомобил е била над допустимата скорост – 65 – 70 км/час според заключението на АТЕ, а приема, че дори и удареният автомобил да се е движел с 50 км/час, то двата автомобила пак са щели да се ударят.
Не е имало спор между страните, а и релевираните по делото доказателства установяват, че ДЗИ е бил в риск гражданска отговорност за ответника управлявал “М” с рег. № Сф 5499 Н, а лекият автомобил “Х” управляван от С. А. е бил застрахован по общите условия за застраховка “каско” на МПС на З. “А” гр. София срещу рисковете от застрахователни събития по клаузата “пълно автокаско”. Не е бил спорен и факта, че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение и се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Спорен е бил въпросът относно поведението на ответника – същото виновно ли е, и стои ли в причинна връзка с ПТП, респ. с настъпилия вредоносен резултат.
Настоящият състав на ВКС ІІ т. о. не споделя приетото от въззивния съд, че настъпилото ПТП вследствие на което е увреден л. а. “Х” е станало по вина на ответника.
Съгласно чл. 42 ал. І т. 1 от ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В същия смисъл е и чл. 88, ал. І, т. 1 ППЗДвП, който гласи, че водач, който има намерение да предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изпреварване, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се отпред пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В процесния случай освен че водачът на л. а. “Х” се е движил със скорост надвишаваща допустимата за населеното място, той не е спазил и чл. 42 ал. І т. 1 от ЗДвП, респ. чл. 88, ал. І, т. 1 ППЗДвП, вменяващи му в задължение да се убеди, че движещото се отпред пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. От св. показания на св. В се установява, че в деня на ПТП са пътували в автомобила на ответника и, че при ясно и слънчево време, в началото на гр. Е., от лявата страна на пътя, след табелата указваща навлизане в града е имало бензиностанция, към която тръгнал да завива ответника. Последният намалил скоростта на движение, дал ляв мигач за завиване, и като преминал в насрещното платно за движение бил ударен от застигналия го автомобил “Х”, управляван от водача А. Според св. показания на св. В, водачката на пострадалия автомобил се извинила на шофьора и казала че не е видяла мигача. Необосновано тези св. показания не са кредитирани от СОС, още повече, че те са били безпротиворечиви и са дадени от лица които не са заинтересовани от изхода на спора.
По делото е установено, че ответникът е употребил алкохол и е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си 1,2 промила, и този факт може да е основание за носене на административна отговорност, но сам по себе си не е основание за носене на имуществена отговорност, доколкото в резултат на алкохолното опиянение не е извършено друго нарушение /в случая нарушение на ЗДвП/, и което нарушение да е в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Протоколът от 04.06.2000 год. за ПТП /в протокола няма отбелязано годината на съставянето му, но няма съмнение, че това е 2000 год./ е огледен протокол, и отговорът на въпроса за вината не може да бъде извлечен от него, а трябва да бъде установен от съда, като констатациите в протокола могат да бъдат опровергани с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, както е сторено в процесния случай.
Предвид горното ВКС, ІІ т. о. приема, че ПТП не е настъпило по причина поведението на ответника и следователно не са налице условия за атгажиране на отговорността му. Като е приел обратното СОС е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да се отмени и вместо него се постнови друго, с което искът се отхвърли, ведно с присъждане на ответника на направените от него съдебни разноски във всички производства.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 533/21.01.2008 год. по гр. д. № 602/2007 год. на Софийския окръжен съд, в частта с която Н. Б. Б. от гр. Е. се осъжда на основание чл. 402 ТЗ /отм./ да заплати на З. ДЗИ ”О” гр. С., ул. “. № 3, сумата 8541,11 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.12.200 год. до окончателното й плащане, както и съдебни разноски в размер на 1 100,00 лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. ДЗИ ”О” гр. С., ул. “. № 3, предявен с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./ против Н. Б. Б. от гр. Е., Област Софийска, ул. “., бл. 4, вх. “Б”, ет. 4, ап. № 25, за заплащане на сумата сумата 8541,11 лв.
ОСЪЖДА З. ДЗИ ”О” гр. С., ул. “. № 3, да заплати на Н. Б. Б. от гр. Е., Област Софийска, ул. “., бл. 4, вх. “Б”, ет. 4, ап. № 25, съдебни разноски в размер на 1 436,00 лв. /хиляда четиристотин тридесет и шест лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: