О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 68
София, 06.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 482/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 69 от 30.04.2008 г. по гр. д. № 407/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав решение от 11.06.2007 г. по гр. д. № 1874/2006 г. и допълнително решение от 08.01.2008 г. по същото дело, изцяло са отхвърлени предявените от А. за с. к. искове: иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 174 000 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 8.8 /г/ от приватизационен договор от 30.06.2003 г. за представяне на отчет за поддържаната численост на персонала за 2003 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 488.06 лв. – лихва за забавено плащане на първата сума за периода от 01.08.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора, решаващата инстанция погрешно е тълкувала разпоредбите на чл. 8.7 и чл. 8.8 от процесния договор, в резултат на което е приела, че за 2003г. за купувача не е съществувало задължение за поддържане на определена численост на персонала в приватизираното дружество и поради това същият не е следвало да представя отчет за изпълнението на това свое задължение в срока по чл. 8.8 /г/, т. е. до 31.03.2004 г.
В съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, А. – касатор е обосновала допустимостта на касационното обжалване на атакуваното решение с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по два съществени материално-правни въпроса, като ги е решил в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, цитирана конкретно в изложението към касационната жалба. Според касатора, това са въпросите: 1. – може ли кредиторът да претендира неустойка за забава при неизпълнение на договорното задължение, за което тя е уговорена, ако това задължение е в противоречие с останалите клаузи на договора и 2. – следва ли при тълкуване на договорите да се търси действителната обща воля на страните по него, респ. при наличие на съдебен спор следва ли решението да се основава на тази действителна обща воля.
Ответникът – „К” Е. , гр. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и изложение към него от 28.07.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че въпросът за дължимостта на неустойката при неизпълнение на задължението, за което тя е уговорена, в случай на противоречие на това задължение с останалите договорни клаузи, наистина е съществен за конкретния правен спор, доколкото от решаването му зависи изходът на спора. Не може да се приеме, обаче, че вторият поставен от касатора въпрос – следва ли при тълкуване на договорите да се търси действителната обща воля на страните по него, респ. при наличие на съдебен спор следва ли решението да се основава на тази действителна обща воля – отговаря на посоченото изискване. Още повече, че отговорът на този въпрос е даден ясно и категорично в самия закон – чл. 20 ЗЗД, където са предвидени императивни правила относно тълкуването на договорите, адресати на които са всички, които прилагат цитираната разпоредба, без значение дали спорът се развива в съда или не.
Преценявайки посочения като съществен за спора материалноправен въпрос, с оглед приложените решения на Върховен касационен съд, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допустимост на касационното обжалване. Нито едно от тези решения не може да бъде отнесено към релевирания от касатора въпрос за дължимост на неустойката при противоречие на задължението, чието неизпълнение обезщетява тя, с останалите клаузи на договора.
По-конкретно: решение № 1* по гр. д. № 195/1994 г. на ВКС, V-то г. о. третира въпроса за съществените елементи на неустойката, един от които е предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди и за липсата на задължение същите да бъдат доказвани от страната, в чиято полза е уговорена неустойката; решение № 507 по гр. д. № 2380/1994 г. на ВС съдържа произнасяне относно недопустимостта неустойката за забава да бъде комулирана с обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД; решение № 1* по гр. д. № 176/2004 г. на ВКС, ІІ т. о. има за предмет действителността на договор за наем поради невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави; решения № 218 по т. д. № 750/2006 г. на ВКС, І т. о. и решение № 30 от 08.02.2007 г. на ВКС, ТК дават отговор на въпроса какви са пределите на свободата за договаряне на страните при определяне размера на неустойката.
С оглед именно неотносимостта на посочената съдебна практика към съществения за настоящия спор материалноправен въпрос, посочен по-горе, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от А. за с. к. основание за касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 69 от 30.04.2008 г. по гр. д. № 407/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: