О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 357
София, 07.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 397/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. ”в” във връзка с чл. 213, б. ”б” и сл. ГПК /отм./ и § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” О. , гр. С. против определение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV Д състав по ч. гр. в. д. № 2068/2008 г., постановено в съдебно заседание на 19.06.2008 г., с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 48 състав определение от 06.03.2008 г., е уважена молбата на „Е” О. , гр. Х. за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 321, ал. 2 ГПК /отм./.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Ответникът – „Е” О. , гр. Х., в представено по делото възражение от 10.10.2008 г. моли за оставяне на частната касационна жалба без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на обезпечителното производство, в т.ч. и отмяната на допуснатото обезпечение, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./., предвид факта, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е постъпила преди датата 01.03.2008г. Молбата от „Е” О. е депозирана в Софийски районен съд на 25.10.2007 г.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски районен съд определение по чл. 321, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на обезпечението, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за отмяна на обезпечението по чл. 321, ал. 2 ГПК /отм./, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 321 ГПК /отм./ за отмяна на обезпечителната мярка подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискана отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е.
С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Е” О. , гр. С. против определение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV Д състав по ч. гр. в. д. № 2068/2008 г., постановено в съдебно заседание на 19.06.2008 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: