Определение №71 от по търг. дело №533/533 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
N 71
 
София,   07.11.2008 година
           
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                                     КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА    
 
 
   с участието на секретаря ………….
    изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  т. дело N 533/2008 г.
 
 
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280, ал.1 ,т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” ЕО. , гр. С. срещу решение № 54 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 5 състав решение от 15.11.2007 г. по ф. д. № 7/2007 г., е уважен предявеният от Е. Н. В. от гр. С. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в “Е”О. , гр. С., проведено на 21.12.2006 г.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Според касатора, съдебният състав е извършил недопустима проверка относно целесъобразността на решението на съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски, с което е излязъл извън законово определения предметен обхват на проверката на атакуваните по реда на чл. 74 ТЗ решения, а именно – проверка единствено за законосъобразност на решенията.
С оглед императивното изискване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е изложил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като е обосновал същото с твърдението, че обжалваното решение противоречи на цитираната от него практика на Върховен касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, както и че с атакувания акт е решен важен материалноправен въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответникът – Е. Н. В. от гр. С. не е изразил становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по съществото на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като е осъществено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
За да уважи предявения иск по чл. 74 ТЗ, Софийски апелативен съд е счел, че ответното търговско дружество не е доказало юридическите факти, обуславящи законосъобразността на взетите от Общото събрание решения – не е установено съществуването на инвестиционен кредит за довършване на инвестиционни проекти на дружеството и съответно наличието на необходимост от извършването на допълнителни парични вноски. С оглед така приетото от решаващата инстанция, поставеният от касатора материалноправен въпрос за пределите на съдебната проверка за законосъобразност на решенията на общите събрания на съдружниците, респ. на акционерите и отграничаването й от проверката за целесъобразност, може да бъде определен като съществен за настоящия спор, предвид обстоятелството, че решаването на този въпрос е обусловило изхода на спора.
По отношение на така поставения въпрос е изпълнено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приетото от въззивния съд във връзка с обема на извършваната от него проверка на законосъобразността на атакуваните решения на Общото събрание на съдружниците е в противоречие с някои от цитираните от касатора решения на Върховен касационен съд. Ето защо, настоящият състав счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в горната разпоредба.
Що се отнася обаче до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото касаторът само го е споменал в края на писменото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без да аргументира значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, относимо към развитие на правото, касационното обжалване на това основание не следва да бъде допуснато.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 54 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на същото решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
УКАЗВА на касатора „Е” О. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи документ за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 15 /петнадесет/ лева.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за разпределение.
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top