О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 283
София, 03.10. 2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия К. Ефремова т. дело N 337/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.390 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „М” А. , гр. Ш. против определение № 269 от 14.07.2008г. по ч.т.д. № 254/2008г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Шуменски окръжен съд определение от 26.05.2008г. по т.д. № 347/2008г. и е оставена без уважение молбата на „М” А. , гр. Ш. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.439 ГПК срещу „М” А. , гр. С. чрез налагане на запор върху вземането на ответника по изп. лист, предмет на изп. дело № 2* на ДСИ при Районен съд – Стара Загора.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В молбата му от 21.08.2008г. е посочено, че този въпрос се отнася до приложимостта на двата вида обезпечителни мерки, предвидени в чл.390, ал.1 и чл.390, ал.3 ГПК, които могат да бъдат наложени за обезпечаване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че отказът да бъде допуснато обезпечение чрез запор върху вземането на „М” А. , гр. С. към частния жалбоподател по процесния изпълнителен лист е незаконосъобразен, доколкото тази обезпечителна мярка е различна от спирането на изпълнението по изпълнителното дело, образувано срещу частния жалбоподател въз основа на същия изпълнителен лист.
Ответникът по частната касационна жалба – „М” А. , гр. С. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 12.09.2008г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложените в частната жалба основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е недопустимо.
Въпросът за вида на обезпечителната мярка, която следва да бъде наложена, в случай, че молбата за допускане на обезпечение е основателна, е съществен процесуален въпрос за всяко обезпечително производсво, в т.ч. и за настоящото. В случая обаче този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не може да бъде споделено поддържаното от жалбоподателя становище, че разпоредбите на чл.390, ал.1 и ал.3 ГПК предвиждат два вида обезпечителни мерки, с които може да се осъществи защитата на ищеца по бъдещ отрицателен установителен иск за недължимост на сума по издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство. Нормата на чл.390 ГПК съдържа специална уредба на обезпечението на бъдещия иск – възможността да бъде допуснато обезпечение на такъв иск, родова и местна компетентност за разглеждане на молбата за обезпечаване на бъдещ иск и др. В нея обаче изобщо не се посочват видовете обезпечителни мерки, които могат да бъдат налагани за различните искове, в т.ч. и за исковете за защита срещу изпълнението. Както за бъдещите, така и за вече предявените искове, видовете обезпечителни мерки са тези, изброени в чл.397, ал.1 ГПК В разпоредбата на чл.390, ал.1 ГПК е посочено единствено, че при обезпечаването на бъдещ иск по отношение на мярката спиране на изпълнението следва да е изпълнено задължителното условие за представяне на обезпечение. Следователно, становището на жалбоподателя относно съдържанието на посочената норма е напълно неоснователно. Макар и да е нова, тази процесуална норма е съвсем ясна и не поражда проблеми при тълкуването и прилагането й. Ето защо, не може да се счете, че в случая са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.390 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 269 от 14.07.2008г. по ч.т.д. № 254/2008г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: