О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 358
София, 10.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 348/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. и. б., Москва, Руска Федерация против определение № 175 от 27.06.2008 г. по в. ч. гр. д. № 358/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд разпореждане от 07.05.2008 г. по ф. Д. № 2* г. за връщане на подадено от банката-жалбоподател заявление за вписване в Търговския регистър на изискуемо от закона обстоятелство – уведомление по чл. 46 във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за особените залози за пристъпване към изпълнение на елементи от търговското предприятие на „Л” АД, гр. С.
В депозирана по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молба вх. № 1* от 15.09.2008 г. са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Според касатора, наличието на противоречие между З за търговския регистър (в редакцията му преди изменението и допълнението от 30.05.2008 г.) и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър относно кръга на лицата, легитимирани да искат пререгистрация на търговците съгласно императивното изискване на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗТР, налага произнасянето на Върховен касационен съд по този въпрос, с оглед избягването на противоречиво прилагане на закона и осигуряване защита на заинтересованите лица, в т.ч. и на кредиторите.
С посоченото противоречие в нормативната уредба частният жалбоподател е обосновал и неправилността на атакуваното определение, като моли същото да бъде отменено и да бъде постановено вписване на заявеното обстоятелство или препращане на молбата с приложенията към нея на Агенция по вписванията.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия, първото от които е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос.
С оглед поддържаното от частния жалбоподател основание и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая това условие не е налице.
За да върне заявлението от 07.05.2008 г. за вписване в Търговския регистър на поисканото от М. и. б. обстоятелство, първоинстанционният съд е счел, че след влизане в сила на Закона за търговския регистър /01.01.2008 г./ не е компетентен да извършва вписвания в Търговския регистър – извод, който е споделен изцяло и от състава на въззивния съд. Следователно, същественият процесуалноправен въпрос в случая, решаването на който е обусловило изхода на делото, е въпросът кой е компетентният орган да извършва вписване в Търговския регистър след 01.01.2008 г. – окръжният съд или Агенция по вписванията, а не въпросът кой е легитимиран да поиска вписване /вкл. и пререгистрация/, в какъвто смисъл е твърдението на частния жалбоподател. Въпросът за активната легитимация в производството по вписване в Търговския регистър изобщо не е бил предмет на обсъждане, тъй като въззивната инстанция е приела, че компетентен да извърши исканото вписване е Агенция по вписванията, в правомощията на която съответно е и преценката относно спазването на законовите изисквания за извършване на вписването, в т. ч. и дали заявлението е подадено от легитимирано лице. Ето защо, противоречието в разпоредбите на Закона за търговския регистър и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, на което се позовава частният жалбоподател, макар наистина да съществува, е без значение за конкретната хипотеза. Теоретичната вероятност посоченото противоречие в нормативните актове да създаде опасност от противоречие и в практиката, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, предвид ясно дефинираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допустимост на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 175 от 27.06.2008 г. по в. ч. гр. д. № 358/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: