О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 15.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на втори юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №487/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „О. з. компания”АД- гр. С. съкр. ОЗК АД / срещу въззивно решение от 10.12.2009 г.на Софийски градски съд по гр.д. №3182/2007 г., ІV в състав , с което е оставено в сила решението на СРС от 27.07.2009 г., постановено по гр.д. №4781/06 по описа на съда,56 с-в на ГК с което е отхвърлен искът на касатора срещу С. М. З. ЕГН:********** с правно основание чл.407 ал.2 /отм./ от ТЗ и е обезсилено първоинстанционното решение по отношение на Обл. Дирекция „П”в качеството и на трето лице-помагач на ответника и производството по отношение на него е прекратено . Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, ведно с решението на СРС и произнасяне по същество на спора като искът да се уважи изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практиката на ВКС- чл.280 ал.1, т.1 от ГПК и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на касатора срещу С. М. З. ЕГН:********** с правно основание чл.407 ал.2 /отм./ от ТЗ , съставът на СГС е приел от фактическа и правна страна следното:
На 20.09.2004 г. ответникът З. предизвиква виновно и при употреба на алкохол пътнотранспортно произшествие вследствие на което причинява материални щети на лек автомобил-собственост на РДВР-Благоевград в размер на 1950 лева. Автомобилът е застрахован по застраховка „К” в МЗК”Е”, която е погасила надлежно дължимото застрахователно обезщетение с платежно нареждане на 18.11.2004 г.. На 02.12.2004 г. ответникът в качеството си на деликвент също е заплатил така дължимата сума като обезщетение за причинените от него на пострадалото лице материални щети. След като е заплатил застрахователното обезщетение застрахователят по „К” е предявил правата на пострадалото лице, в които се е суброгирал по отношение на касатора ОЗК АД – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на ответника. С извънсъдебно споразумение между двете з. компании от 14.11.2005 г. същите компенсират взаимно свои насрещни вземания, с което приемат, че дружеството-касатор като застраховател по „Гражданската отговорност” погасява задължението си към застрахователят по „К”. Ищецът като застраховател по „Гражданска отговорност” обосновава при изложените факти регресния си иск по чл.407 ал.2 /отм./ ТЗ срещу ответника З, който следва да отговаря като употребил алкохол пряк причинител на вредоносното ПТП .
От правна страна въззивният съд приема, че след като на 02.12.2004 г. ответникът-деликвент е заплатил сумата от 1950 лева на лицето, чието имущество е увредено от него, то той добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което по недвусмислени обстоятелства се явява надлежен кредитор и следователно се освобождава от задължението си за заплащане на обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС- чл.280 ал.1, т.1 от ГПК и същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото –чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. От съдържанието на приложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се установява, че касаторът поставя следните правни въпроси като такива от значение за изхода по конкретния спор: Възниква ли за застрахователя по „ Гражданска отговорност” право на регрес срещу виновния водач причинил ПТП при употреба на алкохол, когато последният е обезщетил пострадалото лице и следва ли деликвентът да бъде уведомяван от страна на застрахователя по „К” , че последният вече е заплатил обезщетение за причинените вреди.
Съгласно т.1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая, така поставените от страна на касатора въпроси принципно са свързани със съдържанието на спорното правоотношение, но не обуславят решаващата правна воля на съда, която се основава на приложението на последиците на чл.75 ал.2 от ЗЗД относно освобождаването на ответника от отговорност.
Следователно така наведените в касационната жалба правни въпроси не са от значение за изхода на делото по конкретния правен спор. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Следователно в случая липсва формулиран правен въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретното дело , който да се приведе под селективните основания за допускане на касация по чл.280 ал.1 от ГПК и вследствие да се направи извод, дали са налице сочените от касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК основания.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.2009 г.на Софийски градски съд по гр.д. №3182/2007 г., ІV в състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.