О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр.София, 10.09.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия 2-ро отделение в съдебно заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 366/2009 година
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” гр. Т. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й от АК – Габрово срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 13/10.01.2009 год. постановено по в.т.д. № 783/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд, 7 състав № 933/25.03.2008 год. по гр.д. № 3120/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца – касатор срещу едноличен търговец С. Ч. с фирма „Л” от гр. А. иск по чл.195 ал. 1 изр.последно във вр.с чл.193 ал.1 ЗЗД за сумата 3044.76 лева представляваща дължими разходи за отстраняване на недостатъци на закупен колесен трактор марка ЮМЗ с краново устройство по договор за продажба на МПС от 21.12.2005 год. като е уважен предявеният от ответника насрещен иск за сумата 2616 лева представляваща неизплатена част от продажната цена по същия договор, както и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че неспазването на изискуемата форма съгласно чл.144 ал. 2 ЗДП придава на процесния договор качеството на предварителен, а не на окончателен договор за продажба на МПС, поради което за купувача не са възникнали правата по чл.195 ЗЗД. Навеждат се доводи, че не са тълкувани правилно и не е отчетена спецификата на задълженията по процесния договор, като и двете съдебни инстанции са игнорирали факта, че процесната стока е била с недостатъци, поради което продавача следва да заплати разходите за отстраняването им. Погрешен се явява според касатора и извода за основателност на насрещния иск за заплащане на остатъка от дължимата цена, който е по-малък по размер от разходите за ремонта на закупената стока.
В допълнително изложение към касационната жалба отново се сочат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос свързан с отговорността за недостатъци и приложението на чл.195 и чл. 193 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС по аналогични дела. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК позовавайки се на приложените към жалбата р. № 24/11.01.1982 год. по гр.д. № 3194/81 г. на ВКС-І г.о., р. № 2608/26.12.1968 г. по гр.д. № 1664/68 г. на ВКС – І г.о. и р. № 10/05.05.1981 год. по гр.д. № 83/1979 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец С. Ч. с фирма „Л” от гр. А. чрез пълномощника си адвокат Е. Н. от АК-Варна поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второто отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, доводите на страните и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материално правен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от купувача иск по чл.195 ал.1 изр.последно във вр.с чл.193 ал.1 ЗЗД за заплащане на необходимите разходи за отстраняване на недостатъците на закупения трактор с краново устройство, като е уважен насрещният иск на продавача по договора за заплащане на неизплатения остатък от договорената цена, от която продавачът е приспаднал разходите за отстраняване на констатираните недостатъци. Изхождайки от разпоредбата на чл.144 ал. 2 от Закона за движението по пътищата, която установява като форма за действителност на договора за продажба на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб.см. сключването на писмен договор с нотариално заверени подписи на страните, въззивният съд е констатирал че в случая изискуемата от закона форма не е спазена, тъй като договорът за продажба на процесния колесен трактор ЮМЗ с краново устройство сключен на 21.12.2005 год. не съдържа нотариална заверка на подписите на страните. При тези безспорни данни съдът е приел, че фактическият състав на процесния договор за продажба не е довършен, поради което същият има характер на предварителен договор. В тази връзка е направен решаващият извод, че за ищеца в качеството му на купувач по този договор не са възникнали правата по чл.195 ГПК, тъй като съгласно договорните клаузи собствеността е следвало да бъде прехвърлена след окончателното заплащане на целия размер на договорената цена и при спазване на предвидената от закона форма. Поради изложената причина е отхвърлен иска по чл.195 ЗЗД без да се разглеждат останалите предпоставки и е уважен насрещния иск, който въззивният съд е квалифицирал по чл.79 ал.1 вр.с чл.19 ЗЗД.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият с оглед изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, като най-общо се е позовал на приложението на чл.195 и чл.193 ЗЗД поддържайки, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. Различието между приложените решения на състави на ВКС и настоящото въззивно решение обаче се дължи изцяло на установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. Подробно развитите в жалбата оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед данните по делото, материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд и който е от съществено значение за крайния изход на делото се свежда до извода, че купувачът по предварителния договор има правата по чл.195 ЗЗД едва след сключването на окончателния договор, с който се прехвърля собствеността на вещта. Този извод на въззивния съд е изцяло съобразен с постоянната практика на ВКС изразена в ТР № 55/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, според което когато купувачът получи владението по силата на предварителен договор и за сключването на окончателен договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, той не придобива правото на собственост върху вещта с факта на получаване на владението. Между него и продавача се създават само облигационни отношения, които се регулират от облигационното право и са защитени с иска по чл.19 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав на Търговска колегия на ВКС счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 13/10.01.2009 година постановено по в.т.д. № 783/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛ