О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр.София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 407/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на”В” Е. гр. В. Търново подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Илчев от АК-В. Търново срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново № 49/16.02.2009 год. постановено по в.гр.д. № 52/2009 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд № 778/27.10.2008 год. по гр.д. № 2763/2007 год. в осъдителната му част, с която са уважени предявените от „Л” О. гр. С. обективно съединени искове и е осъден ответника-касатор да заплати на основание чл. 327 ал.1 ЗЗД сумата 6565 лева представляваща частично неизплатена цена на закупени суровини и материали за производство на шоколадови изделия по фактура № 1300000044/29.01.2007 год. ведно със законната лихва, както и обезщетение в размер на 729.69 лева за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД на присъдената главница за периода по предявяването на иска пред съда и съответните съдебни разноски съразмерно с уважената част от исковете – сумата 794.54 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост, неизяснена фактическа обстановка и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешния краен извод, че са налице правоотношения по договор за покупко-продажба въпреки липсата на писмен договор и оспорването на ответника на подписа му в издадената фактура за процесната стока.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът твърди, че е налице произнасяне от страна на въззивния съд по особено важен въпрос относно необходимостта от писмена форма за действителността на търговската сделка, който въпрос е решен в противоречие с нормата на чл.293 ал.1 ТЗ, както и относно доказателствената сила на счетоводните книги и преценката на съда за тяхната редовност, която е извършена в нарушение на чл.188 ал. 1 ГПК /отм./. Позовава се и на практиката на ВКС изразена в приложените към жалбата три броя решения както следва: р. № 1328/24.11.2000 г. по гр.д. № 108/2000 г. на ВКС – V г.о., р. № 735/03.12.2008 год. по т.д. № 381/2008 г. на ВКС ТК и р. № 889/21.08.2007 год. по гр.д. № 1114/2006 г. на ВКС – ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба „Л” О. гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат М. Николова от АК – В. Търново изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС на основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за предмета на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният иск по чл.327 ал.1 ТЗ, като е осъден ответника-касатор да заплати неизплатената част от цената на стоките по процесната фактура № 1300000044/29.01.2007 год., както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забавено плащане на присъдената главница за периода до предявяване на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът-купувач е получил стоката по процесната фактура, която е заведена в счетоводствата при двамата търговци и е извършено частично плащане по нея, при което положение той дължи остатъка от цената на закупените суровини и материали. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключенията на назначените съдебно-счетоводна и графологическа експертизи, при съобразяване с разпоредбите на чл.127 ал.1, чл.157, ал. 3 и чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон.
С оглед данните по делото, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е възникнали ли са между страните правоотношения по договор за покупко-продажба при липса на писмен договор и необходима ли е писмена форма за неговата действителност. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и константната съдебна практика. Преди всичко в случая не се касае за формален, а за консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В тази връзка тъй като законът не предвижда специална форма, писмената форма не е условие за валидност, а има само доказателствено значение, поради което липсата на подпис върху фактурата не касае действителността на договора. Данните по делото сочат, че стоката е била превозена с автомобилен транспорт от продавача до купувача, данъчната фактура е осчетоводена както в счетоводството на ищеца, така и в това на ответника и част от цената е била заплатена. Това се потвърждава при извършените от вещото лице двустранни проверки при които се установява, че от извършените счетоводни записвания в счетоводството на „В” Е. е отчетено задължение към доставчик „Л” О. в размер на 6565 лева.
Не е налице твърдяното основание за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по поставения съществен материално правен въпрос, тъй като представените три броя съдебни решения на различни състави на ВКС не обосновават извод за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави на ВКС постановени по новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. Представените три решения на различни състави на ВКС са постановени при действието на отменения ГПК, освен това същите са неотносими тъй като разглежданите в тях случаи не са аналогични с настоящия.
Що се касае до поставения от касатора въпрос относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните и търговски книги, отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.146 ГПК /отм./ и чл.55 ал.1 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. По настоящото дело съдът е извършил такава конкретна преценка, в резултат на което е направил извода, че ответникът е получил стоката по процесната фактура. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост изразяващи се в неправилно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ал.1 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Велико Търново № 49/16.02.2009 год. постановено по в.гр.д. № 52/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: