4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 17.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 852/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. Стоева, срещу определение № 301 от 30.07.2010 г. по ч. гр. д. № 366/2010 г. на Сливенски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 10281 от 05.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1196/2010 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 18 397.55 лв. срещу [фирма] въз основа на документ по чл.417 от ГПК – запис на заповед.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател се позовава на необоснованост и незаконосъобразност на възприетите от въззивния съд изводи за липса на надлежно извършено предявяване на записа на заповед като предпоставка за изискуемост на произтичащото от съдържанието му вземане. Застъпва становище, че при констатация за отсъствие на изискванията на чл.417 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, след като са били налице необходимите за това изисквания.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното определение съдържа произнасяне по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за правилното решаване на делото : 1. Как следва да се предяви запис на заповед, издаден без протест/без разноски; Удостоверяването на предявяването основание ли е за изискуемост на вземането по записа на заповед; 2. Какво означава да се провери редовността на документа по чл.417 от ГПК от външна страна; 3. Допустимо ли е издаване на „обикновена” заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, когато не са налице предпоставките на чл.417 от ГПК и искът относно вземането би бил подсъден на районен съд. По отношение на първия въпрос се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК като се сочи, че въпросът е разрешен в отклонение от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС и в противоречие с определение от 27.03.2009 г. по ч. т. д. № 24/2009 г. на Старозагорски окръжен съд и определение от 27.10.2008 г. по ч. т. д. № 384/2009 г. на Ямболски окръжен съд. Относно въпросите по п.1 и п.2 се релевира основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с аргумент, че произнасянето на въззивния съд не съответства на цитираното определение на Ямболски окръжен съд и определение от 05.02.2009 г. по ч. гр. д. № 5314/2008 г. на Софийски градски съд.
Ответникът [фирма] не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] за сумата 18 397.55 лв. въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед с дата на издаване 19.06.2008 г. и падеж на предявяване, Сливенски окръжен съд е приел, че не е доказано предявяването на записа на заповед на длъжника. Въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че приложената към заявлението нотариална покана, с която заявителят е предприел предявяване на менителничния ефект, не съдържа категорични данни да е връчена на адресата – длъжникът [фирма].
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са осъществени поддържаните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Поставеният в п.1 на изложението въпрос как следва да се предяви запис на заповед, издаден без протест и без разноски, не е обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Отхвърлянето на заявлението не произтича от извод за неспазване на определен ред за извършване на предявяването или за недопустимост предявяването да стане чрез нотариална покана съобразно разрешението в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ОСГТК на ВКС. Отказът да се издаде заповед за незабавно изпълнение е резултат от преценката на съда, че не е доказан фактът на предявяване на ценната книга с оглед начина на оформяне на представената от заявителя нотариална покана, описана в т.14 от заявлението. Преценката на доказателствата и възприемането на правнорелевантните факти по делото са относими към правилността на обжалвания съдебен акт, не и към очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване – в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като въпросът не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване по повод на същия не може да се допусне и не следва да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Като обуславящ следва да бъде определен въпросът за значението на предявяването на записа на заповед относно изискуемостта на вземането, за което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като произнасянето на въззивния съд не се отклонява от обективираната в Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС задължителна съдебна практика и противоречи на цитираните в изложението определения по ч. гр. д. № 384/2009 г. на Ямболски окръжен съд и ч. гр. д. № 24/2009 г. на Старозагорски окръжен съд. Действително, според указанията в т.3 от ТР № 1/2004 г. предявяването на записа на заповед на издателя за плащане не е предпоставка за изискуемост на произтичащото от съдържанието му вземане, а оттук – и за издаване на изпълнителен лист, съотв. заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. В конкретния случай обаче записът на заповед, въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника [фирма], е издаден с падеж на предявяване, което придава на предявяването значението на условие за настъпване на изискуемостта на вземането по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че като е поставил изискуемостта на вземането в зависимост от предявяването на записа на заповед въззивният съд е процедирал в противоречие с указанията в ТР № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
По въпроса за съдържанието и обхвата на проверката за формална редовност на записа на заповед като документ по чл.417, т.9 от ГПК съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, изразена и в приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК определение по ч. гр. д. № 24/2009 г. на Ямболски окръжен съд. Според възприетото становище, проверката за външна редовност на записа на заповед се изчерпва с преценката за спазване на формата и на реквизитите по чл.535 от ТЗ, които придават на конкретния документ правната характеристика на „запис на заповед”. Изводът на въззивния съд за наличие на изискуемите от чл.535 от ТЗ задължителни реквизити и за външната редовност на процесния запис на заповед се съдържат имплицитно в мотивите към въззивния акт, което сочи, че въззивният съд е процедирал в съответствие с установената съдебна практика и не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Съжденията на въззивната инстанция по повод удостоверителната сила на нотариалната покана са неотносими към проверката за формална редовност на документа по чл.417, т.9 от ГПК, а касаят изискуемостта на вземането и доказването на обстоятелствата по чл.418, ал.3 от ГПК.
Лишен от обуславящо значение за изхода на делото е процесуалноправният въпрос по п.3 от изложението – за допустимостта сезираният със заявление по чл.417 от ГПК съд да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /наречена от жалбоподателя „обикновена”/, ако констатира, че отсъстват предпоставките по чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК, но са осъществени тези по чл.410, ал.1 от ГПК. Въззивният съд изобщо не е бил сезиран с искане за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в случай на отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което въпросът е извън предмета на делото. Независимо от изложеното следва да се има предвид, че с постановени от състави на Търговска колегия при ВКС съдебни актове – определение № 17/12.01.2010 г. по ч. т. д. № 734/2009 г. на ІІ т. о., определение № 583/20.07.2010 г. по ч. т. д. № 506/2010 г. на ІІ т. о. и др., вече е даден отрицателен отговор на така поставения въпрос като е прието, че при отхвърляне на заявление по чл.417 от ГПК, вкл. поради отсъствие на данни за изискуемост на вземането, е недопустимо на заявителя да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 301 от 30.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 366/2010 г. на Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :