4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 14.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Боян Балевски
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1023/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [З. наименование на фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в гр. Б. – чрез синдика адв. Д. Д., срещу определение № 1397 от 20.05.2010 г. по в. гр. д. № 2919/2009 г. на П.ски окръжен съд, 5 състав. С обжалваното определение е обезсилено решение № 2111 от 09.07.2009 г. по гр. д. № 2321/2007 г. на П.ски районен съд, 16 гр. състав, в частта, с която е отхвърлен искът на [З. наименование на фирма] /н./ срещу „К.” ООД с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот – дворно място в гр. П., на ул. „Н. Д.”, представляващо имот пл. № 843 от кв.6 по плана на гр. П., С. индустриална зона – ІІ част, ведно с построени в имота сгради; Обезсилено е и постановеното по в. гр. д. № 2919/2009 г. въззивно решение № 630 от 05.05.2010 г. в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска срещу [З. наименование на фирма] дружеството е осъдено да предаде на „Т. П.” АД /н./ владението върху посочения имот; З. е „К.” ООД като страна по делото поради заличаването му от търговския регистър; Прекратено е производството по делото по отношение на „К.” ООД.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на разпоредбата на чл.246 от ГПК и на принципа за неоттегляемост и неизменност на съдебното решение от постановилия го съд. Излага аргументи, че след като се е произнесъл с решение по предявените срещу [З. наименование на фирма] искове, въззивният съд не е разполагал с правомощия да изменя и обезсилва решението си по съображения, че дружеството е изгубило процесуалната си правосубектност преди постановяване на съдебния акт.
Ответниците [З. наименование на фирма] – гр. П. и „Т. Т. К.” АД /л./ – гр. П. оспорват частната жалба като неоснователна. В депозирани по реда на чл.276, ал.1 от ГПК отговори изразяват становища, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решение № 630/05.05.2010 г. по гр. д. № 2919/2009 г. П.ски окръжен съд е отменил постановеното от П.ски районен съд решение по гр. д. № 2321/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от [З. наименование на фирма] /н./ против „К.” ООД иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот в гр. П., вместо което е уважил иска като е осъдил „К.” ООД да предаде на основание чл.108 от ЗС на „Т. П.” АД /н./ владението върху спорния имот. Със същото решение въззивният съд се е произнесъл и по основателността на предявените от „Т. П.” АД /н./ искове за собственост срещу „К. 2” ЕООД и „Т. Т. К.” АД /л./. Решението е обявено на 11.05.2010 г.
След постановяване на въззивното решение П.ски окръжен съд е сезиран с молба вх. № 11603/18.05.2010 г., изхождаща от адв. Ваня К. в качеството й на пълномощник на [З. наименование на фирма]. В молбата са изложени твърдения, че „К.” ООД е З. като търговско дружество от търговския регистър на 25.01.2010 г. и от тази дата е изгубило процесуалната си правосубектност, което прави недопустимо постановеното спрямо него съдебно решение. С оглед на това е направено искане съдът да обезсили въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по иска срещу заличения ответник, да прекрати производството спрямо същия и да го заличи като страна по делото.
С обжалваното в настоящото производство определение № 1397/20.05.2010 г. П.ски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното и въззивното решение в частите, съдържащи произнасяне по иска на [З. наименование на фирма] /н./ срещу „К.” ООД, прекратил е производството спрямо „К.” ООД и е заличил дружеството като страна по делото. Изложени са съображения, че със заличаването му от търговския регистър на 25.01.2010 г. ответното дружество е престанало да съществува като юридическо лице и е изгубило процесуалната си правосубектност, както и качеството на надлежна страна в процеса. Обосновано е становище, че поради липса на правоприемство процесуалното правоотношение със заличения ответник е прекратено, решението не може да влезе в сила по отношение на него и не съществува възможност да бъде обжалвано от заличената страна пред ВКС, за да бъде обезсилено като безпредметно. В заключение и след направен извод, че общата разпоредба на чл.192, ал.1 от ГПК /отм./ е неприложима към конкретната хипотеза, е постановено частично обезсилване на първоинстанционното и на въззивното решение, прекратяване на производството по отношение на изгубилия правосубектността си ответник и заличаването му като страна по делото.
Въззивното определение е процесуално недопустимо.
В разпоредбата на чл.192, ал.1 от ГПК /отм./, аналогична на чл.246 от ГПК от 2007 г., е установена императивна забрана за съда да отменя или изменя, а по аргумент за по-силното основание – и да обезсилва, собственото си решение по делото след като го обяви по предвидения за това ред. Процесуална възможност за обезсилване или изменение на решението от съда, който го е постановил, съществува само в изрично посочените в закона случаи. Предпоставките и условията, при които на съда е признато правомощие да отмени или промени изразената в обявеното съдебно решение воля за разрешаване на конкретен правен спор, са уредени изчерпателно в процесуалния кодекс. Съгласно чл.192, ал.5 от ГПК /отм./, съотв. чл.249 от ГПК, решението може да бъде обезсилено от постановилия го съд, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са постигнали спогодба, и поискат прекратяване на делото. Основанията за изменение на решението са визирани в чл.192, ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./, респ. чл.247 и чл.248 от ГПК, и са свързани с необходимостта от поправяне на очевидна фактическа грешка в съдебния акт или от изменение на произнасянето по отговорността за разноски. Извън посочените хипотези обезсилването, отмяната и изменението на постановеното решение са възможни единствено и само по реда на инстанционния контрол – ако решението подлежи на обжалване, и са от изключителната компетентност на по-горния по степен съд – въззивен или Върховен касационен съд.
С обявяване на въззивното решение на 11.05.2010 г. П.ски окръжен съд е десезиран от разглеждането на правния спор по гр. д. № 90/2010 г., част от който е и спорът по иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу [З. наименование на фирма]. Обстоятелството, че ответникът е заличен от търговския регистър и е изгубил процесуалната си правосубектност в хода на делото преди постановяване на решението, действително обуславя недопустимост на съдебния акт в частта относно произнасянето по предявения спрямо З.то дружество осъдителен иск, както правилно е констатирал въззивният съд. В този смисъл е и определение № 435/10.12.2008 г. по ч. т. д. № 211/2008 г. на ВКС, ТК, на което се е позовал съдът в мотивите към обжалваното определение. Независимо, че недопустимостта е основание за обезсилване на решението, поради забраната на чл.192, ал.1 от ГПК /отм./, съотв. чл.246 от ГПК, обезсилването е извън правомощията на П.ски окръжен съд. От момента на обявяване на решение № 630/05.05.2010 г. този съд е десезиран с разглеждането на правния спор по гр. д. № 90/2010 г., част от който е и спорът по иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу „К.” ООД. Решението би могло да бъде обезсилено като процесуално недопустимо само от касационната инстанция в случай на надлежно сезиране на Върховния касационен съд с касационна жалба по реда на чл.280 и сл. от ГПК. Аналогично е произнасянето в цитираното определение по ч. т. д. № 211/2008 г., което е интерпретирано неправилно от въззивния съд.
Като е обезсилил първоинстанционното решение и собственото си въззивно решение, въпреки отсъствието на предвидени в закона предпоставки, П.ски окръжен съд е излязъл извън правомощията си и е нарушил произтичащия от чл.192, ал.1 от ГПК /отм./, съотв. чл.246 от ГПК, принцип за неизменност и неоттегляемост на съдебното решение от постановилия го съд. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а образуваното по молбата на адв. Ваня К. производство пред П.ски окръжен съд следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1397 от 20.05.2010 г., постановено по в. гр. д. № 2919/2009 г. на П.ски окръжен съд, 5 състав, като процесуално недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството, образувано пред П.ски окръжен съд по гр. д. № 90/2010 г. по повод молба вх. № 11603/18.05.2010 г., подадена от адв. Ваня К. в качеството й на пълномощник на [З. наименование на фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :