5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
С.,06.06. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1114/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1185 от 08.07.2011 г., постановено по т. д. № 214/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 865 от 15.09.2010 г. по т. д. № 2054/2009 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ – Р. Т., иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е обявен за нищожен по отношение на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/ договор за покупко – продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 99, т.І, рег. № 339, дело № 66 от 25.01.2007 г., с който [фирма] е продало на [фирма], понастоящем К. Д. К.” ЕАД, срещу сумата 915 600 евро следните свои собствени недвижими имоти : Поземлен имот – нива /изоставена орна земя/ с площ от 540 кв. м., представляващ имот с идентификатор 39459.25.25 по кадастралната карта на [населено място], общ Б., и поземлен имот – нива /изоставена орна земя/ с площ 17 564 кв. м., представляващ имот с идентификатор 39459.25.27 по кадастралната карта на [населено място], общ. Б..
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявения иск като се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. К. изразява несъгласие с решаващия извод на въззивния съд, че несъответствието между уговорената от страните продажна цена и пазарната стойност на продадените имоти към момента на сключване на договора за продажба е основание за обявяване на договора за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Излага съображения, че разликата между цената и стойността на имотите не е значителна по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, за да уврежда кредиторите на несъстоятелността, а с оглед предвидения в договора начин на плащане на цената и вписаната върху имотите законна ипотека няма основание да се счете, че сделката е довела до намаляване платежоспособността на длъжника.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантни за приложното поле на касационното обжалване са формулирани въпросите : „1. Следва ли да се обяви за нищожна една възмездна разпоредителна сделка, извършена след началната дата на неплатежоспособността, при която продажната цена на обекта на разпоредителната сделка е еквивалентна на неговата покупна цена, ако същата не уврежда по какъвто и да е начин интересите на кредитора на дружеството и при положение, че трети лица са придобили права върху този имот /купувачът и ипотекарният кредитор/ и съответно тези права се накърняват, без същевременно на същите да се предостави възможност за защита на правата им; 2. Как би следвало да се определи стойността на „даденото” и „полученото” по една разпоредителна сделка по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, както и „значителното” несъответствие между тях, при положение, че в масата на несъстоятелността се включват имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по тяхната отчетна стойност; След като продажната цена на недвижимия имот /полученото/ съответства напълно на отчетната стойност на продадения недвижим имот /даденото/ по извършена разпоредителна сделка /полученото е еквивалентно на даденото/, следва ли това да бъде тълкувано като „значително” несъответствие.”. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и твърди, че поставените въпроси имат важно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с производството по несъстоятелност. Като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване сочи и недопустимостта на въззивното решение, произтичаща от неучастието като страна по делото на лицето, имащо качеството на ипотекарен кредитор по отношение на прехвърлените от длъжника имоти.
В срока по чл.287 ГПК е депозиран отговор от синдика на [фирма] /н./ Р. И. Т., който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] /н./ – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от синдика на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ иск с правно основание чл.646, ал.2 т.4 ТЗ, след като е приел, че сключената между ответниците разпоредителна сделка /договор от 25.01.2007 г. за продажба на два недвижими имота, собственост на продавача [фирма]/ е нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник поради наличие на предпоставките по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. За да се произнесе в този смисъл, решаващият състав на Софийски апелативен съд е взел предвид възмездния характер на сделката, момента на сключването й, който следва установената с решението по чл.630 ТЗ начална дата на неплатежосопсобност на продавача [фирма] /н./ – 31.12.2005 г., обекта на разпореждане – недвижими имоти, принадлежащи към масата на несъстоятелността и служещи за обезпечение на кредиторите на [фирма] /н./, и значителното несъответствие между стойността на разменените по сделката насрещни престации на продавача и купувача. След съпоставяне на уговорената в договора продажна цена на двата имот – 915 600 евро, с установената чрез неоспореното заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза тяхна пазарна стойност към датата 25.01.2007 г. – 2 042 981.24 евро, въззивният състав е направил извод, че даденото от длъжника /прехвърлените имоти/ значително надхвърля по стойност получения паричен еквивалент /продажната цена/ и уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността, което я прави нищожна спрямо тях по силата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на процесуална недопустимост на обжалваното решение, но по делото няма данни за недопустимост на съдебния акт. Въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, след като е констатирал, че искът с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е предявен от активно процесуалноправно легитимиран ищец – синдикът на [фирма] /н./, срещу пасивно процесуалноправно легитимираните да отговарят по този иск ответници – длъжникът и третото лице – приобретател на прехвърлените с оспорваната разпоредителна сделка недвижими имоти. Неучастието в производството по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ на трети лица, чужди на сделката /ипотекарният кредитор/, не създава предположение за вероятна недопустимост на постановеното по иска на синдика въззивно решение и не налага допускането му до касационен контрол на това основание.
В първата си част поставеният в п.1 от изложението въпрос е формулиран некоректно и не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано произнасянето по спорния предмет на делото. Обявяването на разпоредителната сделка за нищожна спрямо кредиторите на [фирма] /н./ е резултат от извода, че същата уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник поради значителното несъответствие между уговорената в полза на длъжника продажна цена и действителната стойност на прехвърлените от него имуществени права /недвижими имоти/, надвишаваща двукратно цената. Въпросът дали сделката може да се приеме за увреждаща, ако „покупната” цена е еквивалентна на „продажната” цена, е нелогичен и неотносим към приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо дали е означена като „продажна” или като „покупна”, цената съставлява равностойността на изходящата от купувача престация /”полученото” от длъжника по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ/, която следва да се съпостави с равностойността на изходящата от самия длъжник престация /”даденото” по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ/ и на тази база да се отговори дали е налице еквивалентност на двете престации или даденото от длъжника надвишава значително по стойност полученото, което съставлява основание за обявяване на сделката за нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелността.
Неотносима към приложното поле на касационното обжалване е и останалата част от въпроса по п.1 от изложението – дали сделката може да се обяви за нищожна, след като не е дадена възможност на ипотекарния кредитор да защити правата си върху придобитите от ответника – купувач имоти. Признаването на договора за покупко – продажба за нищожен спрямо кредиторите на [фирма] /н./ е обусловено от извода на въззивния съд за наличие на специфичните за фактическия състав по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ предпоставки – възмездният характер на сделката, сключването й от длъжника след началната дата на неплатежоспособността и значителното превишение на действителната стойност на прехвърлените от длъжника имоти спрямо дължимата от купувача цена. Обстоятелството, че трето лице е носител на ипотечни права върху имотите, е ирелевантно за основателността на предявения от синдика иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, поради което въззивното решение не съдържа произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното, доколкото не са обусловили решаващата правна воля на съда, посочените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване, а това прави безпредметно обсъждането на сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси в п.2 на изложението се свеждат до един общ въпрос, свързан с критериите, според които следва да се преценява кога даденото от длъжника надхвърля значително по стойност полученото, за да е осъществен фактическият състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С решение № 111 от 02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по въпроса за оценката на насрещните престации в хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. В решението, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и има характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че : Оценката на престациите се извършва към момента на сключване на разпоредителната сделка; Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот на длъжника – това е моментът, в който се поражда вещно – прехвърлителното й действие; Престацията на длъжника се остойностява на база реалната /действителна/ стойност на прехвърляните имоти и се съпоставя с паричния еквивалент на дължимата от насрещната страна престация /цена, стойност на строително – монтажни работи и др./. При наличие на задължителна практика по приложението на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, която дава отговор на релевантния за изхода на настоящото дело правен въпрос и не се нуждае от промяна или осъвременяване, въззивното решение не би могло да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Произнасянето на въззивния съд съответства изцяло на посочената задължителна практика, което изключва възможността касационното обжалване да се допусне и на основанието, визирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1185 от 08.07.2011 г., постановено по т. д. № 214/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :