3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
С., 01.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 391/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 12550 от 16.09.2010 г. по ч. гр. д. № 9190/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане от 28.05.2010 г. по гр. д. № 652/2010 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от дружеството искова молба по посоченото дело.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна.
В молба – изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване на атакуваното определение е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е поставен въпросът „за законосъобразното връчване на съдебни съобщения на юридически лица”, предвид незаконосъобразните разпореждания на първоинстанционния съд, с които са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и същата е върната на ищеца – частен жалбоподател.
Ответницата Р. Р. Т. от [населено място] не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на [фирма] по гр. д. № 625/2010 г., съставът на Софийски градски съд е приел, че дружеството – ищец не е изпълнило дадените от първоинстанционния съд указания да отстрани нередовностите в съдържанието на исковата молба като конкретизира основанието и размера на исковите претенции. Въззивният съд е констатирал, че изпратеното до ищеца съобщение с указанията за подлежащите на отстраняване нередовности е връчено надлежно на дружеството при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като последното фактически не пребивава на формално вписания в търговския регистър адрес на управление.
Обжалваното определение е от категорията въззивни определения по чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване на които е обвързано от законодателя с предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за достъп до касационен контрол. За да се допусне обжалването, следва да са осъществени общата предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК – определението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, и поддържаната от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия въпрос по всяко дело е задължение на касатора; Въззивното решение или определение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочен значимият правен въпрос или на основания, различни от формулираните в жалбата; Непосочването на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, което освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от обжалващата страна допълнителни предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че атакуваното с частната касационна жалба на [фирма] въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е изпълнил задължението си да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото. Общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване е отъждествена с релевираните в жалбата процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на разпореждането по чл.129, ал.2 от ГПК и на последващото разпореждане по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба. Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд при разглеждане на делото са извън предмета на касационен контрол и не могат да послужат като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъжда поддържаната от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 12550 от 16.09.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 9190/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :