2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С., 19.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 75/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 753 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 453/2010 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.02.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г. на Софийски градски съд, І – 2 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати поравно на Ч. Д. К. и Д. А. Б. сумата 68 955.45 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от 15.01.2009 г. до окончателното плащане, сумата 1 872.98 евро – неустойка по чл.92 ЗЗД за периода 31.12.2007 г. – 20.05.2008 г., сумата 6 075.58 евро – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 28.05.2008 г. – 09.01.2009 г., и сумата 9 938.45 лв. – разноски по чл.78, ал.1 ГПК, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на въззиваемите /ищци/ в размер на 1 600 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно закона като е приел, че сключеният между страните предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот е развален валидно от насрещните страни при предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД. Излага съображения, че този извод не е съобразен с неясното съдържание на изпратената от ищците нотариална покана, с която е отправено предизвестието за разваляне на договора в случай на несключване на окончателен договор в рамките на 7 дни след получаването й, и с недостатъчния срок за реално изпълнение, предоставен с поканата. Твърди, че решаващата инстанция не е обсъдила предложеното от дружеството реално изпълнение на поетите задължения, препятстващо развалянето на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД и изключващо правото на ищците да искат връщане на авансово платената цена на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторът се позовава и на нарушение на разпоредбата на чл.92 ЗЗД като релевира довод, че в противоречие със забраната за кумулиране на обезщетения за едно и също договорно неизпълнение въззивният съд е присъдил на ищците едновременно неустойка и лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване е обосновано със следните формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, по отношение на които касаторът се позовава на визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание : 1. При сложен фактически състав на изпълнение на задължение, където задължително трябва да бъде определено длъжникът на кого, къде и кога трябва да изпълни, следва ли кредиторът да даде необходимата на длъжника информация с оглед той да изпълни и тази информация следва ли да бъде предоставена с отправянето на покана по чл.87, ал.1 ЗЗД; 2. Приложим ли е принципът на реалното изпълнение в съвременното българско облигационно право; 3. Следва ли принципът на реалното изпълнение да бъде приложен, когато длъжникът предложи изпълнение в хода на висящ процес за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и предявен иск за връщане на платеното по договор за строителство и продажба на недвижим имот. Като определящ за приложното поле на касационното обжалване е поставен и въпросът за допустимостта да се присъждат едновременно неустойка и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за неизпълнение на едно и също облигационно задължение, за който се твърди, че е решен в противоречие с решение № 307 от 14.04.2005 г. по гр. д. № 579/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 305/14.05.1996 г. по гр. д. № 1390/95 г. на ВКС, V г. о.
Ответниците по касация Ч. Д. К. и Д. А. Б. – граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., са депозирали писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба и е направено искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд решение по гр. д. № 269/2009 г., с което касаторът е осъден да заплати на ищците по делото Ч. Д. К. и Д. А. Б. сумите 68 955.45 евро, 1 872.98 евро и 6 075.58 евро, представляващи съответно авансово платена цена по сключен на 09.01.2007 г. предварителен договор за строителство и покупка на недвижим имот, неустойка по чл.8.6 от договора и обезщетение за забава върху авансово платената цена, решаващият състав на Софийски апелативен съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция за осъществяване на предпоставките по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на претендираните от ищците суми.
След задълбочен анализ на събраните в хода на процеса доказателства въззивният съд е приел за установено, че сключеният между страните предварителен договор от 09.01.2007 г. за строителство и покупка на недвижим имот /апартамент/ е развален от ищците на основание чл.87, ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на поетото от ответника задължение да построи имота и да прехвърли собствеността върху него с окончателен договор за продажба в срок не по-късно от 30.12.2007 г., в резултат на което за ответника е възникнало задължение да върне авансово получената цена за имота в размер на 68 955.45 лв. Изводът за разваляне на предварителния договор е направен въз основа на неоспорената нотариална покана, връчена на 22.04.2008 г., с която ищците са уведомили ответното дружество, че ако в 7-дневен срок от връчването й не се стигне до сключване на окончателен договор за продажба, който е следвало да бъде сключен най-късно до 30.12.2007 г., предварителният договор следва да се счита за развален, като им бъде върната авансово платената продажна цена, ведно с натрупаната след 30.12.2007 г. неустойка по чл.8.6 от договора, уговорена за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. Въззивният съд е преценил като неоснователно релевираното от ответника възражение, че поканата не е довела до разваляне на договора с оглед неяснотата на отправеното с нея волеизявление и недостатъчния срок, предоставен за изпълнение на договорните задължения. Изложил е съображения, че поканата е указала ясно и несъмнено на длъжника наличието на забава по отношение на поетите с предварителния договор задължения и неблагоприятните последици от нея, а предоставеният 7-дневен срок за реално изпълнение е бил напълно достатъчен, за да се организира прехвърлянето на имота с нотариален акт. Акцентирано е и върху липсата на изпратено от ответника уведомление за необходимостта от по-дълъг срок за оформяне на продажбата.
С оглед изводите за виновно неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността в срок до 30.12.2007 г. решаващият състав е намерил за основателен и иска за заплащане на неустойка за продължилото повече от три месеца договорно неизпълнение, уговорена като санкция за забавата на длъжника [фирма] в клаузата на чл.8.6 от предварителния договор. За основателен е счетен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху авансово платената цена за периода от датата на изтичане на срока за връщането й, определен с нарочна покана, до предявяване на исковете.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият поставен в изложението въпрос, освен че е неясно формулиран, не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При формиране на решаващите си изводи за разваляне на предварителния договор при предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД въззивният съд е преценил, че съдържащото се в отправената от ищците нотариална покана волеизявление до неизправния длъжник е достатъчно конкретно, ясно и недвусмислено, за да породи целените правни последици – разваляне на договора след изтичане на предоставения 7-дневен срок за сключване на окончателен договор за продажба. Лицето, на което длъжникът е следвало да изпълни поетите задължения, мястото и времето на изпълнение са предмет на уговаряне в самия договор, поради което съдът не е обвързал настъпването на предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД с необходимостта от посочване на подобна информация в нотариалната покана. Доводите на касатора за несъответствие на така възприетото разрешение с разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД са относими към правилността на въззивното решение, която може да бъде ревизирана само при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 ГПК, не и към значимото за производството по чл.288 ГПК общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Въпросът „приложим ли е принципът за реалното изпълнение в съвременното българско облигационно право” е извън спорния предмет на делото, което не позволява да бъде подведен под предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол.
Като лишен от обуславящо значение за изхода на делото следва да бъде определен и третият посочен в изложението въпрос – за приложимостта на принципа за реално изпълнение в случаите, когато в хода на висящ процес за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и предявен иск за връщане на платеното по договора длъжникът предложи реално изпълнение. За да уважи предявения срещу касатора иск за връщане на авансово платената цена по предварителния договор, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че договорът е развален извънсъдебно от ищците при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД преди предявяване на иска. При този извод въпросът за реалното изпълнение, предложено от длъжника след като договорът вече е бил развален, е без значение за основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и именно по тази причина не е разглеждан от въззивния съд.
В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и предвид отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК настоящата инстанция не следва да обсъжда бланкетно поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол във връзка с последния въведен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос – за допустимостта да се присъждат едновременно неустойка по чл.92 ЗЗД и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за неизпълнение на едно и също облигационно задължение. Посоченият въпрос не е обуславящ за изхода на спора по акцесорните искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като неустойката и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД са присъдени като санкция за допуснатото от длъжника – настоящ касатор неизпълнение на две различни и самостоятелни по своя характер задължения, а именно : Неустойката – за неизпълнение на задължението за типичната престация по предварителния договор /за прехвърляне на собствеността върху имота в срок до 30.12.2007 г./, съгласно уговореното в чл.8.6 от договора; Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД – за забава в изпълнението на задължението за връщане на авансово платената цена, възникнало като последица от развалянето на договора на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. Произнасянето на въззивната инстанция съответства напълно на цитираните в изложението решения на ВКС – решение № 307 от 14.04.2005 г. по гр. д. № 579/2004 г. и решение № 305/14.05.1996 г. по гр. д. № 1390/95 г., което насочва към извод за отсъствие и на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 453/2010 г. на Софийски апелативен съд.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените по повод на касационното обжалване разноски в размер на сумата 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.01.2011 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 753 от 19.10.2010 г., постановено по гр. д. № 453/2010 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.2, да заплати на Ч. Д. К. и Д. А. Б. – граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. със съдебен адрес в Република България [населено място], [улица], ет.1 – адв. И. Г., общо сумата 800.00 лв. /осемстотин лв./ – разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :