6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
С., 01.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1114/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. в качеството на [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], срещу решение № 222 от 24.09.2010 г. по в. гр. д. № 396/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 177 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1166/2009 г. на Смолянски районен съд и касаторите са осъдени да заплатят на МБАЛ [фирма] – [населено място], разноски за въззивното производство в размер на 2 000 лв. С първоинстанционното решение са осъдени двамата касатори да предадат на МБАЛ [фирма] – [населено място], държането на отдаден под наем с договор за наем от 14.10.1993 г. недвижим имот – „Вила Здраве” в местността „Ардашлъ” от к. к. „П.”, общ. С., представляваща понастоящем сграда с идентификатор 69345.31.17.1, и да заплатят на дружеството – ищец разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 183 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторите твърдят, че в противоречие със съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил оплакванията им във въззивната жалба за недопустимост на извършеното в първоинстанционното производство изменение на иска под формата на конкретизация на процесния недвижим имот и е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза за установяване на различията между имота, предоставен за ползване с договора за наем, и съществуващия при предявяване на иска имот, променен съществено вследствие на извършени от тях преустройства. Позовават се на незаконосъобразност на изразеното от съда становище за неотносимост на възраженията им за собственост върху изградените в резултат на пристрояване и надстрояване на „Вила Здраве” нови обекти към предмета на спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираните в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК основания. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се поддържа във връзка с поставения като обуславящ процесуалноправен въпрос за необсъждането на заявените във въззивната жалба доводи, касаещи допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска. Според касаторите, като е отказал да се произнесе по защитните им доводи в жалбата, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 971 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 3930/2008 г. на ВКС, V г. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е релевирано по повод на следните материалноправни въпроси : „1. Може ли да се предяви иск по чл.233 ал.1 от ЗЗД, когато част от претендираната вещ е собственост на наемателя по силата на изрично уговорена клауза в наемния договор, и разграничаването на тази собственост съставлява само обикновено възражение за подобрение или възможност и задължение да се индивидуализира вещта – предмет на облигационното правоотношение; 2. Би ли била основателна и доказана претенцията по чл.233, ал.1 от ЗЗД при положение, че вещта – предмет на облигационното взаимоотношение, не е индивидуално определена.”
Ответникът по касация МБАЛ [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор 16.11.2010 г. Претендира разноски.
След постъпване на касационната жалба във Върховния касационен съд касаторите са депозирали заведено с вх. № 1736/25.02.2011 г. допълнение към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което са формулирали нови въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, определени като обуславящи за изхода на делото наред с първоначално поставените в изложението. Настоящата инстанция намира, че съдържащите се в допълнителното изложение въпроси не следва да се обсъждат при преценката на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като са въведени след изтичане на предвидения в чл.283 от ГПК преклузивен едномесечен срок. В този смисъл е и изричното възражение на ответника по касация, обективирано в допълнителен отговор от 11.03.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С атакуваното решение състав на Смолянски окръжен съд е потвърдил решението на Смолянски районен съд по гр. д. № 1166/2009 г., с което двамата касатори са осъдени да предадат на МБАЛ [фирма] държането на недвижим имот – „Вила Здраве” в к. к. „П.”, понастоящем сграда с идентификатор 69345.31.17.1, на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че процесната сграда е предоставена за ползване от ищеца – наемодател на ответника Г. П. в качеството на [фирма] със срочен договор за наем от 14.10.1993 г. и че действието на договора е прекратено преди предявяване на иска поради изтичане на срока, за който е сключен. Прекратяването на наемното правоотношение е счетено от съда за юридически факт, пораждащ солидарно задължение по чл.233, ал.1 от ЗЗД за наемателя – едноличен търговец и за приобретателя на търговското му предприятие [фирма] да върнат на ищеца – наемодател предоставения за ползване имот.
Като неоснователно е преценено възражението на ответниците за неоснователност на иска поради извършени от тях преустройства /пристрояване и надстрояване/ във „Вила Здраве”, довели до значителни изменения във вида и площта на сградата и до създаване на нови обекти, придобити в собственост от наемателя по силата на клауза в анекс от 03.09.1996 г. към договора за наем. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че релевираните права на собственост са непротивопоставими на наемодателя, тъй като с оглед облигационния характер на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД въпросът за собствеността на наетия имот е ирелевантен за неговата основателност и е извън предмета на делото. За неоснователно е прието и възражението, че с оглед осъществените в имота преустройства ищецът не е легитимиран да претендира връщане на сградата в състоянието й към момента на предявяване на иска, ведно с пристроените и надстроени площи. Съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, въз основа на което е приел, че пристроените и надстроени помещения, макар да представляват значителни подобрения в имота, нямат самостоятелен характер, не могат да бъдат отделени от първоначално съществувалата сграда на „Вила Здраве” и на основание чл.97 от ЗС следва да се разглеждат като приращения към сградата, предоставена за ползване от ищеца – наемодател с прекратения договор за наем. Оттук е направен извод, че по силата на чл.233, ал.1 от ЗЗД ответниците дължат връщане на наетата сграда в състоянието и според техническия й статут към момента на предявяване на иска – така, както е индивидуализирана от ищеца в исковата молба и в хода на първоинстанционното производство, включително чрез посочване на отредения й през 2006 г. идентификатор 69345.31.17.1.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, с който е аргументирано приложното поле на касационното обжалване, е процесуалноправен и се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните и наведените във въззивната жалба оплаквания за порочност на атакуваното първоинстанционно решение. Въпросът е значим за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не се констатира при постановяване на обжалваното решение Смолянски окръжен съд да е отказал да обсъди съдържащи се във въззивната жалба на касаторите оплаквания за неправилност на решението по гр. д. № 1166/2009 г. на Смолянски районен съд. Като е приел, че касаторите в качеството им на наематели и ответници по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД са длъжни да върнат на ищеца – наемодател предоставената за ползване с прекратения наемен договор „Вила Здраве” във вида и според актуалния й технически статут към момента на предявяване на иска, въззивният съд индиректно се е произнесъл и по направените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на извършеното пред първоинстанционния съд уточнение на исковата молба относно имота, чието предаване се търси с предявения иск. Евентуалната незаконосъобразност на възприетото от съда разрешение не подлежи на ревизиране в производството по чл.288 от ГПК и не може да бъде отъждествена с общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касация. Освен поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване по повод на посочения процесуалноправен въпрос не би могло да се допусне и поради недоказаност на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК допълнителна предпоставка. Представеното в подкрепа на цитираното основание решение по гр. д. № 3930/2008 г. на ВКС, ІV г. о., макар да е постановено по реда на чл.290 от ГПК, не формира задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не разрешава по същество правен спор, а има за последица връщане на конкретното дело за ново разглеждане от друг състав на съответния въззивен съд.
С оглед изразеното от Смолянски окръжен съд становище, че собствеността върху сградата, обект на прекратеното наемно правоотношение между страните, е ирелевантна за основателността на иска на наемодателя по чл.233, ал.1 от ЗЗД и е извън спорния предмет на делото, за обуславящ следва да се приеме въведеният от касаторите материалноправен въпрос за правото на наемодателя да предяви иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД в случаите, когато вследствие на извършени подобрения в наетия имот и по силата на изрична клауза в договора за наем наемателят е придобил част от собствеността върху имота /конкретно – върху създадените в резултат на подобренията нови обекти/. Не е осъществена обаче поддържаната във връзка с този въпрос допълнителна предпоставка, характерна за визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя разрешеният с обжалваното решение правен въпрос да е от такова естество, че касационното му разглеждане от Върховния касационен съд да допринася за промяна неправилна съдебна практика или за нейното осъвременяване или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби. Разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗЗД, която урежда задължението на наемателя да върне на наемодателя предоставената за ползване вещ след прекратяване на наемното правоотношение, е ясна и точна, а по приложението й съществува константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване. В практиката си Върховният касационен съд последователно и категорично се придържа към становището, че активната и пасивна материалноправна легитимация на страните в производството по чл.233, ал.1 от ЗЗД произтича от качествата им на наемодател и наемател по прекратеното наемно правоотношение и че поради облигационния характер на иска на наемодателя по чл.233, ал.1 от ЗЗД принадлежността на правото на собственост върху вещта е без значение за неговата основателност. Аналогично разрешение е дадено и от въззивния съд, който е приел, че въпросът за собствеността върху новосъздадените вследствие на пристрояването и надстрояването на „Вила Здраве” нови помещения /доколкото изобщо могат да се разглеждат като самостоятелни обекти на правото на собственост/ е извън предмета на делото и не рефлектира върху основателността на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД. Отказът на въззивния съд да изследва принадлежността на собствеността върху новоизградените обекти е съобразен не само с константната съдебна практика, а и с императивната разпоредба на чл.314, ал.3 от ГПК, с която е въведена изрична забрана при разглеждане на предявени по реда на Част 3, Глава 25 от ГПК „Бързо производство” искове за опразване на наети помещения да се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения. Искът на МБАЛ [фирма] за предаване на държането на „Вила Здраве” в к. к. „П.” поради прекратяване действието на сключения с Г. П. в качеството на [фирма] договор за наем е предявен и разгледан именно по правилата на уреденото в Глава 25 на Част 3 от ГПК бързо производство, поради което забраната на чл.314, ал.3 от ГПК е препятствала разглеждането на противопоставените от ответниците – настоящи касатори възражения, съставляващи по същността си възражения за подобрения и за собственост върху част от претендирания с иска недвижим имот.
Не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК вторият въведен с изложението материалноправен въпрос, формулиран така : „Би ли била основателна и доказана претенцията по чл.233, ал.1 от ЗЗД при положение, че вещта – предмет на облигационното взаимоотношение, не е индивидуално определена”. При предявяване на иска ищецът е индивидуализирал имота, обект на търсената съдебна защита, съобразно описанието му в договора за наем, а в хода на първоинстанционното производство е конкретизирал исковата молба като е посочил актуалното състояние на имота към датата на предявяване на иска. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което касаторите са осъдени да предадат държането на спорния имот във вида и в състоянието по време на предявяване на иска. Обект на защита с иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД е индивидуално определена вещ /недвижим имот/, което сочи на неотносимост на поставения въпрос към очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК не следва да се обсъжда поддържаната във връзка с разглеждания въпрос допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 396/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 16.11.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 222 от 24.09.2010 г., постановено по в. гр. д. № 396/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. П. П. в качеството на [фирма] – [населено място], [улица], ет.1, ап.3, и [фирма] – [населено място], [улица], ет.1, ап.3, да заплатят на МБАЛ [фирма] – [населено място], [улица], сумата 2 000 лв. /две хиляди лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :