3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
С., 26.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 577/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД – [населено място], срещу определение № 96 от 11.05.2011 г. по ч. гр. д. № 289/2011 г. на Хасковски окръжен съд. С обжалваното определение е отменено по реда на чл.419, ал.1 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение № 1051 от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 975/2010 г. на Районен съд – Харманли, с което е разпоредено длъжниците И. П. Т. и К. К. Т. да заплатят на „Р. /България/” ЕАД сумите 31 182.68 лв. – главница, 3 335.45 лв. – редовна лихва за периода 17.08.2009 г. – 14.06.2010 г., 7 407.91 лв. – наказателна лихва за периода 15.06.2010 г. – 09.12.2010 г., 44.09 лв. – законна лихва за периода 10.12.2010 г. – 14.12.2010 г., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното плащане, и разноски в размер на сумите 839.40 лв. – платена държавна такса, и 1 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение, вместо което е оставена без уважение молбата на „Р. /България/” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК срещу посочените длъжници и за посочените суми като е обезсилен издаденият въз основа на разпореждането изпълнителен лист.
В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на постановеното от въззивния съд определение поради нарушение на материалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поддържани във връзка с определените като обуславящи за изхода на делото въпроси за изискванията, на които следва да отговарят документите по чл.417, т.2 ГПК, за да удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания в полза на банките, и за обсега на служебната проверка по чл.418, ал.2 ГПК, която съдът следва да извърши при преценката за редовност на същите документи.
Ответниците И. П. Т. и К. К. Т. – двамата от [населено място], обл. Х., са депозирали писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразяват становище за недопускане на въззивното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С обжалваното определение, действайки в качеството на въззивна инстанция и в кръга на правомощията по чл.278 ГПК, състав на Хасковски окръжен съд се е произнесъл по подадена от „Р. /България/” ЕАД на основание чл.419, ал.1 ГПК частна жалба срещу разпореждане на Районен съд – Харманли, с което е разпоредено незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена по реда на чл.417 и сл. ГПК заповед за незабавно изпълнение. Така постановеното определение разрешава въпроса за законосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на незабавно изпълнение, не и този за законосъобразността на самата заповед за изпълнение, която по силата на изрична законова разпоредба – чл.413 ГПК, не подлежи на обжалване, съответно на отмяна, по реда на инстанционния съдебен контрол. Определението, с което въззивният съд се произнася по реда на чл.419 ГПК относно правилността на разпореждането за незабавно изпълнение, не попада сред посочените в чл.274, ал.3 ГПК подлежащи на касационно обжалване определения. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, а правните му последици са относими единствено към изпълнението на присъденото със заповедта вземане.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и приема, че частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД – [населено място], срещу определение № 96 от 11.05.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 289/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :