6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
С., 10.10. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 640/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 299 от 23.02.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 126 от 16.07.2010 г. по т. д. № 73/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от [фирма] молба за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на [фирма] – [населено място], и съобразно изхода на делото са присъдени разноски на ответника в размер на 100 лв.
В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение вследствие допуснати нарушения на материалния закон – чл.607а, ал.1 във вр. с чл.608 ТЗ. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на въззивната инстанция, че въпреки спирането на плащанията към кредитори за период по-дълъг от две години, презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ за неплатежоспособност на ответника – длъжник е оборена с доказването на факта, че същият притежава краткотрайни материални активи на значителна стойност и че показателите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, характеризиращи икономическото му състояние, са положителни величини. Поддържа довод, че в по-голямата си част краткотрайните материални активи съставляват бавноликвидни материални запаси, които не следва да се вземат предвид при оценката на действителното икономическо състояние на длъжника предвид трайното спиране на плащанията към кредиторите.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационно обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания. Като обуславящи за изхода на делото са поставени въпросите : 1. Следва ли да се приеме, че длъжникът се намира във фактическо състояние на неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност, ако икономическите показатели за ликвидност, финансова автономност и рентабилност са положителни величини в резултат на налични краткотрайни активи, съставляващи явно непродаваеми в условията на икономическа криза материални запаси, но длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си за продължителен период от време /повече от две години/; 2. Оборима ли е презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ за неплатежоспособност, ако се докаже презумптивната предпоставка „спиране на плащанията”. Касаторът твърди, че първият въпрос е решен в отклонение от казуалната практика на ВКС, изразена в решение № 744/06.05.1997 г. по гр. д. № 1424/96 г. на V г. о. /основание за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а не по т.1, както е посочено в изложението/, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на втория въпрос релевира противоречие с практиката решение от 23.02.2000 г. по гр. д. № 2286/99 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение по т. д. № 73/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], след като е възприел изцяло съображенията на първоинстанционния съд за отсъствие на предвидените в чл.607а, ал.1 във вр. с чл.608, ал.1 ТЗ предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество. В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК решаващият състав на Софийски апелативен съд е обсъдил задълбочено всички доказателства по делото и защитните позиции на двете страни в процеса, в резултат на което е достигнал до извод, че макар да не е изпълнил свое изискуемо парично задължение към молителя, произтичащо от сключен на 01.10.2008 г. договор за заем, ответникът не се намира в състояние на неплатежоспособност и притежава имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички негови кредитори. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд е акцентирал върху констатациите в заключенията на назначената от първата инстанция съдебно – икономическа експертиза относно показателите, характеризиращи финансово – икономическото състояние на [фирма]. За доказани са приети обстоятелствата, че в периода 2007 г. – 2010 г. коефициентът за обща ликвидност надвишава многократно стойностите, при които в счетоводната практика фирмата се приема за високо платежоспособна /4.632 към края на 2010 г./; коефициентът за финансова автономност е значително над препоръчителните стойности, при които предприятието на търговеца се счита за финансово уравновесено и независещо от кредиторите си; показателите за ефективност и рентабилност са положителни величини със стойности, които позволяват да се приеме, че търговското дружество е способно да погасява задълженията си и реализира положителни, макар и невисоки, финансови резултати от дейността си. При така установените правнорелевантни факти и като се е позовал на константната съдебна практика по приложението на чл.607а, ал.1 във вр. с чл.608 ТЗ, въззивният съд е приел, че положителните стойности на показателите за ликвидност, автономност и рентабилност са ясна индикация за платежоспособността на ответника и сочат на неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Като неоснователна е преценена тезата на молителя – настоящ касатор, че при определяне на коефициентите не следва да се включват краткотрайните материални активи на длъжника, тъй като макар и на значителна стойност – 2 668 000 лв., по-голямата част от тях съставляват бавноликвидни материални запаси на стойност 2 324 000 лв. и длъжникът не разполага с налични парични средства, достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори с изискуеми вземания. Решаващата инстанция е изложила аргументи, че платежоспособността е съизмерима с финансовата значимост на всички активи, не само с бързоликвидните парични средства, и че доколкото размерът на вземанията е намерил отражение в положителните показатели за икономическото състояние на ответника, спирането на плащанията не би могло да се разглежда като необорима презумпция за неплатежоспособност.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, са значими за конкретното дело. Разрешаването им от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на подадената от касатора молба за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма], с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Въпреки обуславящия характер на въпросите, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, тъй като представената с касационната жалба съдебна практика не позволява да се направи извод за осъществяване на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка. Произнасянето на въззивната инстанция относно предпоставките, с които законът – чл.607а, ал.1 във вр. с чл.608 ТЗ, свързва обявяването на неплатежоспособност и откриването на производство по несъстоятелност, не противоречи на приложеното от касатора решение № 744/06.05.1997 г. по гр. д. № 1424/96 г. на ВКС, V г. о., както и на известната на настоящия състав константна практика на ВКС по приложението на чл.608 ТЗ /напр. решение № 64/09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г., решение № 549/27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г., решение № 657/07.11.2006 г. по т. д. № 371/2006 г. и др./. Последователно в практиката на ВКС е застъпвано становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ се преценява от гледна точка на цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите; За да направи извод дали длъжникът е оборил установената в чл.608, ал.2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, съдът следва да прецени установените с помощта на вещо лице коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – дали те са под единица и какво е съотношението им; Спирането на плащанията е индиция за неплатежоспособност, но само по себе си не е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, ако бъде оборена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ чрез доказване способността на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредитори. При формиране на решаващите си изводи за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ съставът на Софийски апелативен съд е съобразил установените чрез специалните знания на вещото лице – икономист показатели за ликвидност, автономност и рентабилност и с оглед техните положителни стойности е достигнал до извод, че въпреки преустановяването на плащанията към молителя и към други кредитори, ответникът – длъжник е оборил презумпцията на чл.608 ТЗ и не е неплатежоспособен с оглед притежаваните имуществени активи, финансовата независимост от кредитори и реализираните положителни финансови резултати от търговската дейност. Постановеното в този смисъл решение съответства напълно на цитираната практика, което изключва достъпа до касация на визираното в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание.
Позоваването на решение от 23.02.2000 г. по гр. д. № 2286/99 г. на Софийски апелативен съд във връзка с втория поставен в изложението въпрос – оборима ли е презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ при доказано спиране на плащанията от страна на длъжника, не сочи на противоречива съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ. Оборимият характер на въведената в чл.608, ал.2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност никога не е отричан в практиката на Върховния касационен съд. Цитираното решение, в което е застъпено противоположно становище, е израз на изолирана инцидентна практика, която не следва да се подвежда под основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и алтернативно поддържаното от касатора основание за достъп до касация – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание предполага необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика, осъвременяване на практиката или създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбите на чл.607а, ал.1 ТЗ и чл.608 ТЗ, които уреждат предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на търговец, са достатъчно ясни и по приложението им съществува константна, непротиворечива и ненуждаеща се от промяна съдебна практика. Материалноправният въпрос, по повод на който е релевирано посоченото основание – следва ли да се приеме, че длъжникът се намира във фактическо състояние на неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност, ако икономическите показатели за ликвидност, финансова автономност и рентабилност са положителни величини в резултат на налични краткотрайни активи, съставляващи явно непродаваеми в условията на икономическа криза материални запаси, но длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си за продължителен период от време, е значим за конкретното дело, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На същия не може да се даде еднопосочен и категоричен отговор, относим принципно към производството по чл.625 ТЗ, тъй като отговорът би бил различен за всяко отделно дело в зависимост от преценката на множество специфични обстоятелства като например цялостното икономическо състояние на длъжника, вида на конкретните материални запаси, тяхното производствено или търговско предназначение, възможността за реализацията им с оглед пазарните условия по време на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и др. Поради обусловеността му от спецификите на конкретния казус касационното разглеждане на въпроса ще бъде лишено от принос в тълкуването и няма да осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона, а точно тази цел е заложена от законодателя в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 299 от 23.02.2011 г., постановено по т. д. № 491/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :