Определение №535 от 40732 по ч.пр. дело №403/403 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 535
С.,08.07. 2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 403/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място], срещу определение № 299 от 21.02.2011 г. по ч. гр. д. № 1249/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от Агенцията частна жалба вх. № 9997/22.11.2010 г. против определение от 01.11.2010 г. по т. д. № 379/2004 г. на Хасковски окръжен съд за одобряване на частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на [фирма].
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Като незаконосъобразен е определен изводът на въззивния съд за недопустимост на частната жалба вследствие пропускане на срока по чл.727 от ТЗ за подаване на възражение срещу сметката за разпределение. Частният жалбоподател поддържа, че е подал своевременно – на 29.10.2010 г., възражение срещу изготвената от синдика на [фирма] частична сметка за разпределение, но въззивният съд неправилно е преценил възражението като просрочено, обвързвайки началото на 14-дневния срок по чл.727 от ТЗ с датата, на която сметката е поставена на общодостъпно място в сградата на Съдебната плата в [населено място] – 13.10.2010 г., вместо с датата на обявяването й в търговския регистър – 15.10.2010 г. Застъпва становище, че след като законът въвежда изискване за обявяване на сметката в търговския регистър, обявяването е условие да започне да тече срокът за възражения по чл.727 от ТЗ. В жалбата са релевирани и доводи за незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е одобрена сметката за разпределение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от синдика на [фирма] – В. Ч., който изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да прекрати производството по ч. гр. д. № 1249/2010 г., образувано по частна жалба на Национална агенция за приходите срещу определение от 01.11.2010 г. по т. д. № 379/2004 г. на Хасковски окръжен съд, с което е одобрена частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на [фирма], съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като подателят й не разполага с право на жалба срещу определението на съда по несъстоятелност по чл.729, ал.1 от ТЗ. Въззивният съд е аргументирал становището си с разпоредбата на чл.729, ал.3 от ТЗ, с която правото на жалба е признато само в полза на кредиторите, подали възражение по реда на чл.728 от ТЗ, и с липсата на подадено в срока по чл.727 от ТЗ възражение от Национална агенция за приходите срещу одобрената от Хасковски окръжен съд сметка за разпределение. Изпратеното по пощата на 29.10.2010 г. възражение от Агенцията е преценено като правно ирелевантно с аргумент, че е подадено след изтичане на предвидения в чл.727 от ТЗ 14-дневен срок, тъй като съставената от синдика частична сметка е била поставена на определеното за целта общодостъпно място в съда през периода 13.10.2010 г. – 28.10.2010 г., с оглед на което срокът за възражения е изтекъл на 28.10.2010 г.
Определението е неправилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че правото на жалба срещу определението на съда по несъстоятелност за одобряване на сметка за разпределение принадлежи само на кредиторите, които са възразили срещу сметката по реда на чл.728 от ТЗ и в срока по чл.727 от ТЗ. Необоснована обаче е преценката за пропускане на срока за възражение срещу изготвената от синдика на [фирма] частична сметка за разпределение от страна на частния жалбоподател Национална агенция за приходите.
Разпоредбата на чл.728 от ТЗ предвижда, че възраженията срещу сметката за разпределение могат да се подават в срока по чл.727 от ТЗ – 14 дни, без да посочва началния момент, от който започва да тече този срок. Отсъствието на изрична законова уредба относно началния момент на срока не препятства преценката за спазването му, предвид изричното изискване на чл.727 от ТЗ за обявяване на сметката в търговския регистър. Основателен е доводът в частната жалба, че след като законът въвежда изискване за обявяване на сметката, началото на 14-дневния срок за възражения съвпада с датата на обявяването, а не с датата на разгласяване на сметката на определеното за целта общодостъпно място в съда. Аргумент в подкрепа на това разрешение се съдържа в разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗТР, според която подлежащите на обявяване актове по чл.5 от ЗТР се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването. Подобен законодателен подход е използван и при уредбата на процедурата за оспорване на изготвените от синдика списъци на приетите и неприети в производството по несъстоятелност вземания, като срокът за подаване на възражение срещу списъците е обвързан с датата на тяхното обявяване в регистъра – чл.689 във вр. с чл.690 от ТЗ.
От доказателствата по делото е видно, че изготвената от синдика на [фирма] частична сметка за разпределение е обявена в търговския регистър на 15.10.2010 г. и именно от тази дата, а не от по-ранната дата на разгласяване на сметката на определеното за целта общодостъпно място в съда – 13.10.2010 г., е започнал да тече 14-дневният срок по чл.727 от ТЗ за възражения срещу нея. Възражението на Национална агенция за приходите е подадено по пощата на 29.10.2010 г. и с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ следва да се счита за своевременно депозирано. Подаденото в срока и по реда на чл.727 във вр. с чл.728 от ТЗ възражение легитимира Агенцията като носител на правото на жалба срещу определението на съда по несъстоятелност, с което на основание чл.729, ал.1 от ТЗ е одобрена сметката за разпределение, и сочи на допустимост на адресираната до Пловдивски апелативен съд частна жалба.
Като е приел жалбата за недопустима и е прекратил образуваното по повод на нея производство, Пловдивски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата.
Заявеният за пръв път пред настоящата инстанция довод на синдика, че Национална агенция за приходите няма качеството на кредитор поради невключване на вземането й срещу длъжника в одобрените от съда списъци на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], не следва да бъде обсъждан, доколкото обжалваното определение не съдържа произнасяне в тази насока. Отговор на въпроса дали Агенцията действително има качеството на кредитор по смисъла на чл.729, ал.3 от ТЗ следва да бъде даден от въззивния съд при разглеждане на частната жалба.
Не подлежат на обсъждане и доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на постановеното от съда по несъстоятелност определение по чл.729, ал.1 от ТЗ, тъй като същите са относими към основателността, а не към допустимостта на жалбата по чл.729, ал.3 от ТЗ.

Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ постановеното от Пловдивски апелативен съд определение № 299 от 21.02.2011 г. по ч. гр. д. № 1249/2010 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от Национална агенция за приходите частна жалба вх. № 9997/22.11.2010 г. против определение от 01.11.2010 г. по т. д. № 379/2004 г. на Хасковски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top