3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С.,27.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1174/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 20.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1170/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 27.10.2009 г. по гр. д. № 23393/2008 г. на Софийски районен съд, 33 състав. С посоченото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл.254 от ГПК /отм./, че Н. Л. Н. не дължи на [фирма] сумата 1 000 лв. по запис на заповед от 09.11.2005 г., присъдена с определение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 13537/2007 г. на Софийски районен съд по реда на чл.237, ал.1, б.”е” от ГПК /отм./.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Ответникът по касационната жалба Н. Л. Н. от [населено място] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. .
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен срещу дружеството – касатор отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./ за несъществуване на парично вземане в размер на сумата 1 000 лв. по запис на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”е” от ГПК /отм./. Към датата на подаване на касационната жалба срещу решението – 06.10.2010 г., е в сила разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.59/2007 г., с която са изключени изрично от касационен контрол въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В конкретния случай, с оглед размера на отричаното с иска вземане, обжалваемият интерес не надвишава установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол, което сочи на необжалваемост на атакуваното въззивно решение и обуславя недопустимост на подадената срещу решението касационна жалба.
Предвид изложените съображения, касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение по гр. д. № 1170/2010 г. на Софийски градски съд следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 от ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] – [населено място], касационна жалба вх. № 67938/06.10.2010 г. срещу решение от 20.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1170/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :