2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
С.,15.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 656/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. от [населено място], действащ като ЕТ „Агро-Компас-Т. К., срещу решение № 100 от 29.04.2010 г. по в. т. д. № 39/2010 г. на Старозагорски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 19 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 551/2009 г. на Старозагорски районен съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от [фирма] против Т. К. в качеството на [фирма] иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК като е признато за установено, че едноличният търговец дължи на [фирма] сумата 2 753.66 лв. /разлика над сумата 13 379.40 лв. до сумата 16 133.06 лв./, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 2777/2008 г. на Старозагорски районен съд заповед № 3127/12.11.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва от 27.10.2008 г. и разноски в размер на 1 325.92 лв., и са присъдени разноски за въззивното производство на ищеца [фирма] в размер на 1 100 лв. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано пред Старозагорски окръжен съд и е влязло в сила съобразно правилото на чл.296, т.2, пр.1 от ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът твърди, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ и не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи относно действителния размер на вземането, предмет на иска по чл.422 от ГПК. Позовава се на неправилност на решението и в частта за разноските като сочи, че разноските са определени в противоречие с правилата на чл.78, ал.1, ал.4 и ал.5 от ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК основания. Поддържа се, че обжалваното решение съдържа произнасяне по обуславящ материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.326, ал.2 от ТЗ, а именно : При липса на договорена цена по търговска сделка как следва да се определи цената, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за продажба за същия вид стока при подобни обстоятелства. Според касатора, даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 69/11.06.2009 г. на ІІ т. о., а поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК, в който изразява становище, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неговата отмяна. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Старозагорски районен съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от [фирма] против Т. К. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК относно сумата 2 753.66 лв., Старозагорски окръжен съд е приел, че ищецът е доказал съществуването на вземане към ответника за посочената сума, представляваща непогасена част от цена на продадени селскостопански препарати и посевни семена по описани в исковата молба фактури и стокови разписки. Съобразен е безспорният в процеса факт, че в периода 2000 г. – 2009 г. страните са били обвързани от трайни търговски взаимоотношения, при които ищцовото дружество е продавало на ответника – едноличен търговец препарати за растителна защита и семена за посев, като за всяка от продажбите са издавани стокови разписки с описание на количествата и вида на стоките, а дължимата цена е отразявана в издавани от продавача фактури. Липсата на посочена в стоковите разписки цена и на двустранни уговорки за цената между купувача и продавача е счетена за ирелевантна относно съществуването на спорното вземане по съображения, че цената подлежи на определяне съобразно разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ. Възприемайки един от вариантите на съдебно-икономическата експертиза по делото, въззивният съд е определил дължимата цена за конкретните продажби по приложените към исковата молба стокови разписки на база цената, заплащана от други купувачи за същия вид стоки /семена и препарати/ към момента на получаване на стоките от купувача.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника – сега касатор, че при определяне на цената следва да се съобрази предоставената му от продавача ценова оферта, представена в първоинстанционното производство. Офертата е счетена за неотносима към правния спор по две съображения : Първо, че не е доказано страните да са уговаряли търговска отстъпка във връзка с процесните продажби; Второ, че с оглед ценовата политика на продавача предвидената в ценовата листа търговска отстъпка е неприложима към конкретните продажби заради по-малкия оборот и закъснялото плащане на закупените стоки.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос – за приложението на чл.326, ал.2 от ТЗ и определянето на цената по договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато цената не е уговорена между продавача и купувача, е значим за конкретното дело, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ след като е приел, че при сключване на договорите за търговска продажба, от които произтича установяваното с иска по чл.422 от ГПК парично вземане, страните не са уговорили изрично цената, по която ще се извършат продажбите. Отговорът на въпроса как точно следва да се определи размера на цената, която обикновено се плаща по време на сключване на конкретния договор за търговска продажба за същия вид стока при подобни обстоятелства, е специфичен за всяко дело и зависи от доказателствата по делото. Евентуалните грешки на съда при преценката на доказателствата, установяването на правнорелевантните факти и подвеждането им под нормата на чл.326, ал.2 от ТЗ са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на обжалвания съдебен акт. Доводите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване във връзка с формулирания в изложението материалноправен въпрос, касаят именно правилността на въззивното решение, а според изричните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС решението не може да се допусне до касационен контрол заради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, релевирани в подкрепа на искането за достъп до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1 100 лв., съгл. представените с отговора на касационната жалба списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 10829/01.07.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 29.04.2010 г., постановено по в. т. д. № 39/2010 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. К. К. в качеството на [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 1 100 лв. /хиляда и сто лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :