4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
С.,07.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 17/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 11.03.2010 г. по гр. д. № 1907/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” въззивен състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 51 състав, решение от 30.12.2005 г. по гр. д. № 10673/2004 г. в частта, с която по предявен от Р. В. Н. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ е признато за установено, че Р. Н. не дължи на дружеството – касатор сумите 1 204.25 лв. – стойност на консумирана топлинна енергия за периода м.04.1998 г. – м.12.2003 г., сумата 1 779.32 лв. лихви за забава за периодите 01.06.1998 г. – 09.02.2004 г. и 21.05.2004 г. – 21.09.2004 г., и сумата 43.29 лв. – разноски за производството по гр. д. № 02752/2004 г. на Софийски районен съд, 52 състав, и са присъдени разноски в полза на ищцата до размер на сумата 400 лв. В частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл.254 ГПК /отм./ за сумите 1 008.11 лв. – стойност на консумирана топлинна енергия, 100 лв. – лихви за забава, и 18.54 лв. – разноски по гр. д. № 02752/2004 г., въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд относно момента, в който е спряла да тече погасителната давност за вземанията му към ищцата за консумирана топлинна енергия и лихви за забава, като твърди, че същите са необосновани и противоречат на материалния закон. Поддържа доводи, че в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства съдът не е съобразил релевантни за изхода на спора факти, а именно – демонтиране на отоплителните тела в жилището на ищцата без негово знание и че съществуването на валидно сключен договор между етажните собственици в сградата на [улица] [фирма] договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, чието съдържание е идентично на съдържанието на касационната жалба и възпроизвежда релевираните в нея оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Без да формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК или да изложени обстоятелства, позволяващи уточняването на значимия въпрос от настоящата инстанция съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е посочил, че с атакуваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, изразена в решение № 452/20.05.2008 г. по гр. д. № 748/2004 г. на ВКС, решение № 2106/28.12.1998 г. по гр. д. № 1571/98 г. на ВКС, решение № 4028/23.11.1959 г. по гр. д. № 5667/59 г. на ВС и определение № 1138 от 25.09.2004 г. по гр. д. № 2189/2004 г. на Софийски градски съд.
Ответницата по касация Р. В. Н. от [населено място] не заявява становище във връзка с жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу дружеството – касатор отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за недължимост на сумите 1 204.25 лв., 1 779.32 лв. и 18.54 лв., предмет на издаден по реда на чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./ изпълнителен лист, след като въз основа на доказателствата по делото е приел за установено, че в тежест на ищцата Р. Н., срещу която е издаден изпълнителният лист, не съществуват задължения за плащане на посочените суми, представляващи съответно начислена стойност за потребена топлинна енергия в апартамент на [улица] [населено място] за периода м.04.1998 г. – м.12.2003 г., лихви за забава за периодите 01.06.1998 г. – 09.02.2004 г. и 21.05.2004 г. – 21.09.2004 г. и разноски за производството по чл.242 ГПК /отм./. Недължимостта на сумите, претендирани като стойност на доставена енергия за отопление и лихви за забава, е обоснована с доказания чрез свидетелските показания и заключението на назначената съдебнотехническа експертиза факт, че в жилището на ищцата няма монтирани отоплителни уреди /радиатори/, чрез които да се доставя топлинна енергия. Останалата част от сумите, по отношение на които е постановено отхвърляне на иска, е счетена за недължима по съображения за погасяване на вземанията – главно и акцесорно за лихви, по давност за времето преди 15.06.1999 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да се допусне касационно обжалване на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го постави ясно и точно; В производството по чл.288 ГПК Върховния касационен съд може само да уточни или конкретизира въпроса въз основа на обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и на самата касационна жалба, но не разполага с правомощия да извежда и формулира такъв въпрос, ако той не е посочен от обжалващата страна.
В конкретния случай касаторът е изпълнил формално изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но не е посочил кой е разрешеният от въззивната инстанция материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил неблагоприятния за него изход на спора по иска с правно основание чл.254 ГПК /отм./. Съдържанието на изложението се изчерпва с възпроизвеждане на наведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК, с които са обосновани оплакванията за неправилност на решението, и с цитиране на съдебна практика, чиято относимост към спора не би могла да бъде преценена поради отсъствие на обстоятелства, релевантни за очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Евентуалните пороци на въззивното решение не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, с които е обвързано допускането на касационно обжалване и които подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Непосочването на правния въпрос, обусловил изхода на конкретното дело, съставлява според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС самостоятелно основание за недопускане на атакуваното решение до касационен контрол и освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за достъп до касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1907/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :