2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
С., 17.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 643/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. Р. от [населено място] – чрез процесуалния й представител, срещу определение от 13.05.2011 г. по в. т. д. № 295/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до произнасяне на Общото събрание на Търговска колегия при Върховен касационен съд с решение по образуваното тълкувателно дело № 1/2010 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивното производство е спряно при отсъствие на предвидено в закона основание. Частната жалбоподателка моли за отмяна на определението и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът ЗАД [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по в. т. д. № 295/2011 г. е образувано пред Пловдивски апелативен съд по въззивни жалби на Д. Р. и ЗД [фирма] срещу решение по гр. д. № 130/2010 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение застрахователното дружество – ответник е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на Д. Р. обезщетения в размер на сумите 40 000 лв. и 18 290 лв. за неимуществени и имуществени вреди във връзка с пътно – транспортно произшествие от 07.04.2010 г., причинено от застрахован в дружеството със застраховка „Гражданска отговорност” водач, ведно със законни лихви и разноски, и са отхвърлени исковете на ищцата за заплащане на законни лихви в размер на сумите 43 998.29 лв. и 10 059.11 лв. върху присъдените на основание чл.45 ЗЗД с влязла в сила присъда по НОХД № 470/2006 г. на Окръжен съд – Сливен срещу виновния водач обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, за които е издаден изпълнителен лист.
За да постанови обжалваното определение, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че по отношение на един от основните спорни въпроси, от които зависи изходът на спора – този за допустимостта на предявените искове, пред ОСТК на ВКС е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2010 г. Изложени са съображения, че тълкувателното решение, което ще бъде постановено по посоченото дело, ще е от значение за правилното решаване на в. т. д. № 295/2011 г. с оглед релевираното от ответника – застраховател основно защитно възражение за недопустимост на предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ поради наличие на изпълнителен лист, издаден в полза на ищцата за присъдени с влязлата в сила присъда срещу застрахования водач – делинквент, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК задължава съда да спре висящото пред него дело, когато в същия или в друг съд се разглежда друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Въззивният съд се е позовал на служебно известното му обстоятелство, че поради съществуваща противоречива съдебна практика по въпросите за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на уважен срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД и за допустимостта, респ. основателността, на прекия иск срещу застрахователя в случаите на изплащане на присъденото на основание чл.45 ЗЗД обезщетение, пред Общото събрание на Търговска колегия при Върховен касационен съд е образувано и е висящо тълкувателно дело № 1/2010 г. Предвид релевираното от ответника – застраховател възражение за недопустимост на иска по чл.226, ал.1 КЗ поради наличие на влязла в сила присъда, с която е уважен граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу застрахования водач и въз основа на която е издаден изпълнителен лист за присъдени обезщетения за вреди, бъдещото тълкувателно решение несъмнено ще е от съществено значение за правилното решаване на спора, предмет на производството по в. т. д. № 295/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. Изложеното обосновава извод, че са осъществени предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по противоречиво разрешаваните в практиката на съдилищата въпроси, предмет на образуваното т. д. № 1/2010 г. В аналогичен смисъл е и произнасянето в определение № 912 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 978/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по идентичен спор между други страни.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.1, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2011 г., постановено по в. т. д. № 295/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :