4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 27.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 249/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. Т.” ООД със седалище в гр. Х. срещу решение № 172 от 14.09.2009 г. по в. гр. д. № 315/2009 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Х. окръжен съд решение № 127 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 21/2008 г. в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на „Г.” Е. /в несъстоятелност/ сумите 26 123.55 лв. – обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване на недвижим имот, представляващ склад за зърнени храни с № 77181.15.573.1 със застроена площ 1 315 кв. м., изграден в поземлен имот № 77181.15.573 по кадастъра на гр. Х., за периода 01.01.2004 г. – 31.03.2005 г., ведно със законната лихва от 31.01.2008 г. до окончателното плащане, и 4 658.93 лв. – обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 26.10.2006 г. – 31.01.2008 г., като е присъдена и държавна такса на основание чл.620, ал.5 от ТЗ в размер на 1 231.30 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за осъществено от дружеството ползване на имота, собственост на „Г.” Е. /н./, през периода 01.01.2004 г. – 31.05.2005 г. и се позовава на несъответствието им с доказателствата по делото. Застъпва становище, че вследствие необосноваността на констатациите относно периода на ползването съдът е определил неправилно размера на обезщетението, което е присъдил на ищеца по силата на чл.59 от ЗЗД.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Според касатора, неправилните изводи на въззивния съд по повод ползването на имота и размера на обезщетението съставляват „произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответникът по касационната жалба „Г.” Е. /в несъстоятелност/ – гр. Х. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 18.02.2010 г. Изразява становище, че атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на соченото от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение П. апелативен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 21/2008 г. на Х. окръжен съд в частта, с която е осъдено „К. Т.” ООД да заплати на „Г.” Е. /н./ обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на сумата 26 123.55 лв. и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 4 658.93 лв., а по сметка на съда – държавна такса по чл.620, ал.5 от ТЗ върху уважената част от исковете. Въззивният съд е анализирал неоспорените писмени доказателства по делото и ангажираните от страните свидетелски показания, като въз основа на същите е приел за установено, че през спорния период 01.01.2004 г. – 31.05.2005 г. ищецът „Г.” Е. /н./ е бил собственик на недвижим имот – склад за зърнени храни с № 77181.15.573.1 със застроена площ 1 315 кв. м., изграден в поземлен имот № 77181.15.573 по кадастъра на гр. Х., и че имотът е ползван от ответното дружество за складиране на машини, без да е налице наемно или друго правоотношение със собственика, пораждащо основание за ползването. Липсата на основание е мотивирала решаващата инстанция да направи извод, че ответникът дължи на ищеца – собственик обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД в размер на наема, който последният би могъл да получи за имота си през посочения период. Размерът на дължимото обезщетение – 26 123.55 лв., е определен съобразно неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза. За основателна е счетена и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 658.93 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 26 123.55 лв. за периода от връчване на поканата за възмездяване на лишеното от основание ползване – 26.10.2006 г., до датата на предявяване на исковете – 31.01.2008 г.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на които се позовава касаторът. Посоченото основание предпоставя обжалваното решение да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значимият правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК следва да е включен в предмета на делото и да е обусловил решаващите изводи на съда, с които е мотивирано уважаването или отхвърлянето на предявения иск. Релевантният правен въпрос не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да бъде отъждествяван с тях. Последните са относими към проверката относно правилността на съдебния акт в производството по чл.290 от ГПК, която се осъществява само в случай на допуснато касационно обжалване при наличие на основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия и значим за всяко дело правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно. В производството по чл.288 от ГПК Върховният касационен съд няма правомощия да извежда обуславящия изхода на конкретното дело въпрос, ако такъв не е формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, а може само да го уточни или конкретизира. Н. на значимия правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е обявено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. за достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, което освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от касатора допълнителни предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая касаторът е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за да аргументира искането си за достъп до касационно обжалване. Изложението обаче не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който според обжалващата страна е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК е обоснована с посочените в касационната жалба пороци на въззивното решение – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, т. е. с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, релевирани в подкрепа на тезата за неправилност на обжалвания съдебен акт. Съдържанието на изложението не позволява конкретизация или уточнение на значимия за делото правен въпрос, а предполага неговото извеждане от касационната инстанция, което е недопустимо съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2010 г. Отсъствието на поставен правен въпрос съставлява самостоятелно основание за недопускане на атакуваното решение до касационно обжалване, без да се налага обсъждане на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 315/2009 г. на П. апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 172 от 17.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 315/2009 г. на П. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :