5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 27.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 256/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. Дядо Н.” АД със седалище в гр. Габрово срещу решение № 79 от 26.10.2009 г. по в. гр. д. № 504/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 42 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 61/2009 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която дружеството – касатор е осъдено на основание чл.221, т.5 от ТЗ да заплати на Х. Х. Ю. сумата 34 400 лв. за периода м. март 2006 г. – м. февруари 2009 г., ведно със законната лихва от 20.03.2009 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно нормата на чл.244, ал.7 от ТЗ, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразни и необосновани изводи за фактическия състав, пораждащ право на възнаграждение в полза на членовете на съвета на директорите на акционерно дружество. Изразява несъгласие със становището на решаващата инстанция, че в случаите, когато съответният член на съвета на директорите не е изпълнителен член на колективния управителен орган на дружеството, правото на възнаграждение възниква по силата на решението на общото събрание по чл.221, т.4 и т.5 от ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението, а сключването на договор за мандат съставлява само факултативна възможност, предвидена в чл.244, ал.7 от ТЗ. Според касатора, липсата на формален писмен договор между страните в процеса, уреждащ правата и задълженията на ищцата като член на съвета на директорите и дължимото възнаграждение, изключва възможността последната да претендира и получи неправилно присъденото й от въззивния съд възнаграждение. Като порок на обжалвания съдебен акт се сочи нарушението на материалноправните разпоредби относно погасителната давност, предвид незаконосъобразната преценка за периодичен характер на спорното вземане и за погасяването му с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. В жалбата са релевирани и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в отказ да бъде приета като доказателство представена с въззивната жалба справка за действителния размер на начисленото в полза на ищцата възнаграждение с отразяване на удържаните суми за ДОД, ЗО и ДОО и постановяване на решението при нередовна искова молба, непридружена със справка по чл.366 от ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който няма утвърдена съдебна практика. За обуславящ е определен въпросът относно предпоставките за заплащането на възнаграждение в полза на лице, избрано за член на съвета на директорите на акционерно дружество, и необходимостта от сключване на писмен договор по чл.244, ал.7 от ТЗ като условие за възникване на правото на възнаграждение. Искането за достъп до касационно обжалване е аргументирано и с наличието на сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения.
Ответницата по касационната жалба Х. Х. Ю. от гр. Габрово оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 23.02.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение по гр. д. № 61/2009 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е осъдено „К. Дядо Н.” АД да заплати на Х. Х. Ю. сумата 34 400 лв., представляваща начислено, но неизплатено възнаграждение по чл.221, т.5 от ТЗ за периода м. март 2006 г. – м. февруари 2009 г., ведно със законната лихва от 20.03.2009 г., Великотърновски апелативен съд е приел, че в качеството й на член на съвета на директорите на ответното дружество, избран с решение на общото събрание от 30.06.2003 г., ищцата има право да получи възнаграждение в размера, гласуван от събранието и доказан с неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза по делото. Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че през исковия период ищцата е изпълнявала възложените й от общото събрание функции, без да има данни допълнително да й е възлагано управлението на дружеството при условията на чл.244, ал.4 от ТЗ, както и че ответникът не й е изплатил полагащото се за периода възнаграждение, въпреки че го е начислявал като е удържал суми за ДОД, ДОО и ЗО. След като е счел за частично основателно релевираното от ответната страна възражение за погасителна давност, съдът е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение по чл.221, т.5 от ТЗ до размер на сумата 34 400 лв., дължима за периода м. февруари 2004 г. – м. февруари 2006 г.
Като неоснователно е преценено защитното възражение на ответника за недължимост на търсеното с иска възнаграждение поради отсъствие на формален писмен договор по чл.244, ал.7 от ТЗ /в приложимата редакция, обн. в ДВ бр.58/2003 г./ между акционерното дружество и ищцата, а оттук – и на уговорка за конкретния размер на полагащото се възнаграждение. Изложени са съображения, че мандатното правоотношение с членовете на съвета на директорите, на които не е възложено управлението на дружеството по реда на чл.244, ал.4 от ТЗ и нямат качеството на изпълнителни членове, възниква от решението на общото събрание по чл.221, т.4 и т.5 от ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението им. Сключването на писмен договор и отделното уговаряне на възнаграждение в разглежданата хипотеза е прието за факултативна възможност, предвидена в чл.244, ал.7 от ТЗ, а задължителното изискване за уговаряне на възнаграждението с изричен договор е отнесено към мандатното правоотношение с изпълнителните членове на колективния управителен орган.
Преценявайки мотивите към въззивното решение, настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно предпоставките за възникване на право на възнаграждение в полза на членовете на съвета на директорите на акционерно дружество и значението на писмения договор по чл.244, ал.7 от ТЗ за дължимостта на възнаграждението несъмнено е значим за конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по възражението на ответника – касатор за недължимост на претендираното с иска възнаграждение поради отсъствие на сключен с ищцата писмен договор е обусловило уважаването на предявения иск, с което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е осъществена обаче сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК – разрешеният обуславящ въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на правни норми съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. в случаите, когато съществуват неясни, непълни или противоречиви закони и е необходимо създаване на съдебна практика по тяхното тълкуване и прилагане.
Приложимите към спорното правоотношение законови норми са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуване за разкриване на действителния им смисъл и съдържание, а прилагането им в практиката не създава затруднения и противоречия. В константната практика на Върховния касационен съд по чл.244, ал.7 от ТЗ /ред. ДВ бр.58/2003 г./ последователно и безпротиворечиво е застъпвано разбирането, че мандатното правоотношение с членовете на съвета на директорите на акционерно дружество, на които не е възложено управлението на дружеството при предпоставките на чл.244, ал.4 от ТЗ и нямат качеството на изпълнителни членове, възниква с избора им по силата на решението на общото събрание по чл.221, т.4 от ТЗ. Размерът на възнаграждението, което тази категория членове имат право да получават през периода на осъществяване на възложените им функции, също се определя от общото събрание с решението по чл.221, т.5 от ТЗ. Предвид правопораждащия ефект на двете решения за възникването и за съдържанието на мандатното правоотношение, сключването на отделен писмен договор с посочените членове е регламентирано в нормата на чл.244, ал.7, изр.2 от ТЗ като факултативна възможност, а не като задължително условие, в каквато насока са и съжденията на въззивния съд. Изискването за сключване на писмен договор за възлагане на управлението и за уговаряне на дължимото възнаграждение е предвидено като задължително условие само за изпълнителните членове по смисъла на чл.244, ал.4 от ТЗ и доколкото в случая ищцата няма такова качество, отсъствието на формален договор не препятства правото й да получи гласуваното от общото събрание възнаграждение. Поради изложеното, поставеният материалноправен въпрос не може да обоснове приложното поле на касационното обжалване на поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Релевираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съществени процесуални нарушения съставляват основания по чл.281, т.3 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение, които са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка само при осъществяване на касационния контрол в производството по чл.290 от ГПК. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, евентуалните процесуални нарушения са извън предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК и значими за производството по чл.288 от ГПК основания за селектиране на касационните жалби, с оглед на което не обуславят допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 504/2009 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 79 от 26.10.2009 г., постановено по гр. д. № 504/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :