4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София,11.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 884/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. А. Пешева, срещу определение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 447/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд. С определението е потвърдено разпореждане от 26.05.2010 г. по ч. гр. д. № 992/2010 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на Банката, солидарно срещу длъжниците М. И. К. и С. Т. К. за сумите 6 472.75 лв. – главница по договор за банков кредит № 324 от 15.08.2006 г., и 1 229.34 лв. – лихва за периода 19.02.2009 г. – 29.04.2010 г., ведно със законни лихви и разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е потвърдил разпореждането за отхвърляне на подаденото заявление, без да съобрази редовността на представеното извлечение по чл.417, т.2 от ГПК и удостоверената с него предсрочна изискуемост на вземанията по кредитния договор. По съображения в жалбата моли обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че определението съдържа произнасяне по съществен за делото процесуалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата – за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба М. И. К. и С. Т. К. от [населено място] не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането по ч. гр. д. № 992/2010 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. К. и С. К. въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на Банката-заявител, Кюстендилски окръжен съд е приел, че представените със заявлението документи не удостоверяват изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане срещу посочените в заявлението длъжници. Въззивният съд е констатирал, че заповедта за незабавно изпълнение се претендира на основание чл.60, ал.2 от З. във връзка с предсрочна изискуемост на непогасен остатък от банков кредит. Изложил е съображения, че предсрочната изискуемост предпоставя просрочване на конкретни вноски по кредита и упражняване на правомощието на банката за обявяването й, но поради непредставяне на доказателства по чл.418, ал.3 от ГПК за настъпване на изискуемостта е направил извод за неоснователност на заявлението.
Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обвързано от чл.274, ал.3 от ГПК с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос, с който частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по съображения за липса на документи по чл.418, ал.3 от ГПК, въззивният съд всъщност е отрекъл удостоверителната сила на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК относно факта на изискуемост на вземането, което определя значимостта на въведения въпрос за достъпа до касационен контрол.
Неоснователно е позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Частният жалбоподател нито е цитирал, нито е представил влезли в сила съдебни актове, съдържащи противоречиво произнасяне по значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос. При тези обстоятелства и в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване не може да се допусне на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Независимо от изложеното следва да се има предвид, че с множество определения – определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на І т. о., определение № 637/02.09.2009 г. по ч. т. д. № 446/2009 г. на ІІ т. о., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г. на І т. о., определение № 764/03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл относно необходимите реквизити на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК и удостоверяването на изискуемостта, включително предсрочно настъпилата такава, на отразеното в съдържанието му вземане по договор за банков кредит. Според възприетото разрешение, издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка по см. на чл.417, т.2 от ГПК изисква извлечението да е редовно от външна страна и да удостоверява изискуемо подлежащо на изпълнение вземане; При позоваване на предсрочна изискуемост на целия кредит нейното настъпване се преценява съобразно условията в договора за кредит; Ако според уговорките в договора изискуемостта е поставена в зависимост от упражняване правомощието на банката-кредитор да направи кредита предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; При наличие на уговорка в договора за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост с неплащане на две вноски, без изискване за уведомяване на кредитополучателя, фактът на неплащането следва да бъде отразен в заявлението по чл.417 от ГПК с посочване на конкретните неплатени вноски, за да се прецени дали непогасеният кредит или остатъкът по него действително са станали предсрочно изискуеми към момента на иницииране на заповедното производство. Произнасянето на въззивния съд съответства на посочената съдебна практика, тъй като поради непосочване в извлечението по чл.417, т.2 от ГПК на конкретните вноски, с чието неплащане заявителят е свързал твърдяната предсрочна изискуемост, доказването на изискуемостта е поставено в зависимост от представянето на документи по чл.418, ал.3 от ГПК, каквито липсват към заявлението.
Предвид изложените съображения, определението по гр. д. № 447/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 23.07.2010 г., постановено по гр. д. № 447/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :