2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 05.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1001/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Р. С. – частен съдебен изпълнител с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд – К., срещу определение № 118 от 03.11.2010 г. по т. д. № 838/2010 г., постановено от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязлото в сила решение № 121 от 25.05.2010 г. по в. гр. д. № 109/2010 г. на Окръжен съд – К..
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че тричленният състав незаконосъобразно е преценявал допустимостта на молбата за отмяна от гледна точка на съдържащите се в Гражданския процесуален кодекс общи правила за исковия процес, без да съобрази тяхната неприложимост към специалното производство по чл.435 – чл.437 от ГПК за обжалване действията на съдия – изпълнител. В подкрепа на тезата си за допустимост на молбата релевира довод за съществуваща законодателна празнота в уредбата на реда за защита на съдебния изпълнител срещу порочните съдебни решения по чл.437 от ГПК, с която свързва правото да иска отмяна на постановеното от Окръжен съд – К. решение.
Ответникът „Търговия К” ООД – гр. К. оспорва частната жалба с аргументи в писмен отговор от 09.12.2010 г. и моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Ответникът „Р. 98” АД – гр. К. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по т. д. № 838/2010 г. е образувано пред Върховния касационен съд по молба на Р. С. – частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – К., за отмяна на влязлото в сила решение № 121 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 109/2010 г. на Окръжен съд – К.. Решението е постановено по жалба с правно основание чл.435 от ГПК на „Търговия К” ООД и с него са отменени извършените от ЧСИ Р. С. действия по изп. д. № 439/2009 г., изразяващи се в проведена на 02.03.2010 г. публична продан на недвижим имот в гр. К., съгл. протокол от 02.03.2010 г., с който за купувач на имота е обявено „С.” ЕООД. Молбата за отмяна е основана на предпоставките по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК и чл.304 от ГПК, обосновани с твърдения, че решението е постановено без участие на молителя като страна в производството по чл.435 и сл. от ГПК и противоречи на влязлото в сила решение от 16.04.2010 г. по гр. д. № 110/2010 г. на Окръжен съд – К., с което е оставена без уважение жалба по чл.435 от ГПК на друг участник в публичната продан срещу същите изпълнителни действия.
С обжалваното определение тричленният състав на Търговска колегия при ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна, след като я е приел за процесуално недопустима. Недопустимостта е аргументирана със съображения, че частният съдебен изпълнител не е необходим другар по смисъла на чл.304 във вр. с чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като не притежава самостоятелни права върху предмета на спора в производството за обжалване на изпълнителните действия, и не е легитимиран да иска отмяна на решението по чл.437 от ГПК съгл. чл.303, ал.1 във вр. с чл.304 от ГПК.
Определението е правилно.
Правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на предвидените в чл.303, ал.1 от ГПК основания е признато от процесуалния закон единствено в полза на лицата, които са участвали като страни – главни или подпомагащи, в производството, по което е постановено решението. Аргумент в подкрепа на това разрешение се съдържа в буквалния текст на чл.303, ал.1 от ГПК, според който заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато са осъществени специфичните за всяко от основанията по чл.303, ал.1, т.1-т.7 от ГПК предпоставки. Решението, чиято отмяна е поискана в производството по т. д. № 838/2010 г. на ВКС, е постановено по реда на чл.435 и сл. във вр. с чл.437 от ГПК. Независимо, че със същото са отменени извършени от молителя в качеството на частен съдебен изпълнител действия, последният не е участвал като надлежна страна в производството по чл.435 и сл. от ГПК, поради което няма право да иска отмяна на решението по реда на чл. 303, ал.1, т.4 от ГПК.
Като законосъобразен и обоснован следва да бъде определен изводът на тричленния състав за отсъствие на легитимация в полза на молителя – сега частен жалбоподател, да иска отмяна на влязлото в сила решение при предпоставките на чл.304 от ГПК. Отмяната по чл.304 от ГПК е извънинстанционен способ за защита на онези трети лица, които не са участвали във воденото между други лица гражданско дело, но като носители на самостоятелни права върху спорния предмет на делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното по спора решение и именно заради това е следвало да вземат участие в процеса при условията на необходимо другарство по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК. Правото на отмяна по чл.304 от ГПК принадлежи само на необходимите другари, не и на други обвързани от последиците на влязлото в сила решение трети лица – в този смисъл е изричната разпоредба на чл.304 от ГПК, която очертава активната легитимация чрез препращане към разпоредбата на чл.216, ал.2 от ГПК, уреждаща института на необходимото другарство. Поради това не могат да бъдат възприети доводите на частния жалбоподател, че тричленният състав на ВКС е преценявал неправилно допустимостта на молбата за отмяна от гледна точка на неприложимите към производството по чл.435 и сл. от ГПК процесуални правила на чл.216, ал.2 от ГПК. Частният съдебен изпълнител не е необходим другар и няма право да участва като страна в производството по чл.435 и сл. от ГПК, в което съдът разглежда жалби срещу законосъобразността на извършените от него изпълнителни действия. Излагането на мотиви във връзка с обжалваните действия съобразно изискването на чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК не придава на съдебния изпълнител процесуалното качество на необходим другар в процеса, а съставлява изпълнение на задължение, вменено му от закона като орган на принудителното изпълнение. Обвързаността от правните последици на решението по чл.437 от ГПК също е без значение за правото на съдебния изпълнител да иска отмяна на съдебния акт, предвид отсъствието на основното изискване на чл.304 във вр. с чл.216, ал.2 от ГПК, от което е обусловена активната легитимация на третото лице – молител по чл.304 от ГПК. При тези обстоятелства, след като молбата за отмяна е подадена от лице извън кръга на визираните в чл.304 във вр. с чл.216, ал.2 от ГПК, правилно тричленният състав на Търговска колегия при ВКС я е приел за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.
Обоснованата от частния жалбоподател теза за допустимост на молбата поради законодателна празнота в уредбата на реда за защита на съдебния изпълнител срещу порочните съдебни решения по чл.437 от ГПК не намира опора в закона, предвид наличието на изрична законова регламентация относно субектите, носители на правото на отмяна по чл.304 от ГПК.
С оглед изложените съображения обжалваното определение по т. д. № 838/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 118 от 03.11.2010 г., постановено по т. д. № 838/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :