4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 19.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 340/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Г. от гр. К. – чрез процесуалния му представител адв. П. К., срещу решение № 69 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 2353/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд решение от 17.06.2009 г. по гр. д. № 3833/2008 г. в частта за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК „У.” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв., както и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1 100 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е интерпретирал неправилно доказателствата по делото и в резултат на това е приел наличие на съпричиняване в степен ?, с която е намалил дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в нарушение на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е осъден да заплати разноски на ответната страна, въпреки че по закон е освободен от разноски по делото.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, формулиран така : Може ли да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и да се намали размера на определеното обезщетение по чл.52 от ЗЗД с ? при обективна невъзможност за пострадалия да стигне до път с пешеходна пътека, без да пресече друг път без пешеходна пътека. Според касатора, даденото с обжалвания съдебен акт разрешение е в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а наред с това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради необходимостта от уеднаквяване на противоречивата съдебна практика относно съпричиняването и приложението на чл.52 от ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано и с въпроса дали при наличие на предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК за освобождаване от отговорност за такси и разноски ищецът може да бъде осъден да заплати разноски по чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на ответната страна, съразмерно на отхвърлената част от иска. Касаторът се позовава на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание за достъп до обжалване като застъпва, че е налице неяснота и противоречие между разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК „У.” АД – гр. София оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 30.03.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Р. Г. против ЗК „У.” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.12.2006 г. пътно-транспортно произшествие, Софийски апелативен съд е приел, че обезщетението в размер на разликата от 20 000 лв. не се дължи от ответника – застраховател поради наличие на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД. След обстоен анализ на неоспореното заключение на автотехническата експертиза по делото, съдът е достигнал до извод, че ищецът – пострадал е допринесъл с поведението си за настъпване на инцидента. Като съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е квалифицирано предприетото от пострадалия в качеството му на пешеходец рязко навлизане в платното за движение на лекия автомобил в момент и на място, когато това не е било безопасно, а именно – в тъмната част на денонощието, при условия на намалена видимост и влошени метеорологични условия, на необозначено за преминаване на пешеходци място. Поведението на ищеца е мотивирало решаващата инстанция да приеме, че същият е нарушил установените в чл.113, ал.1 от ЗДвП правила за движение на пешеходци и така е допринесъл в равна степен с виновния водач за настъпване на пътно-транспортното произшествие и на вредоносния резултат. Съпричиняването е послужило като основание за намаляване с ? на определеното по правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – 40 000 лв., а оттук – и за отхвърляне на иска по чл.226 от КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв. Съобразно изхода на въззивното производство и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 1 100 лв.
Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос, касаещ съпричиняването на вредоносния резултат и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е значим за конкретното дело, но не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Според задължителните указания, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, определящ приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въпросите, които са от значение за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, за обсъждане на доказателствата по делото и за правилността на решението, не съставляват обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и по повод на същите не може да се допусне касационно обжалване на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания. Изводите на въззивната инстанция за принос на пострадалия при настъпване на пътно-транспортното произшествие и на вредите от него, съставляващ основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, са формирани след анализ на доказателствата по делото и установяване въз основа на тях на релевантните за правния спор факти. Отговорът на въпроса налице ли е съпричиняване в степен ? при обективна невъзможност пострадалият да стигне до път с пешеходна пътека, без да пресече друг път без пешеходна пътека, зависи от конкретните факти по делото и от преценката на събраните доказателства, извършена по вътрешно убеждение на решаващия съд. Правилността на възприетите от съда фактически констатации и изводи е от значение за обосноваността и за материалната законосъобразност на атакуваното решение, с оглед на което може да бъде преценявана единствено при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК, а не в производството по чл.288 от ГПК. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъответствието на посочения от касатора въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно за недопускане на решението до касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на втория въведен въпрос, отнасящ се до отговорността на ищеца за разноски в процеса. С атакуваното решение въззивният съд е присъдил разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като е приложил общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК. Съотношението между нормата на чл.78, ал.3 от ГПК и тази на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК изобщо не е обсъждано от съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски, което изключва обуславящия характер на въпроса за изхода на делото в частта за разноските.
Дори въпросът да се приеме за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, не е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на която се позовава касаторът. Разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване – тя предвижда право в полза на ответника да получи онази част от направените по повод на делото разноски, която съответства на отхвърлената част от неоснователно предявените спрямо него искове. Не се налага тълкуване и на нормата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, която регламентира освобождаването от заплащане на държавни такси и разноски за водене на делото на ищци, предявили искове за вреди от непозволено увреждане, признато за престъпление с влязла в сила присъда. Прилагането на цитираните разпоредби не създава противоречия в съдебната практика, вкл. при произнасяне по въпроса дължи ли разноски на насрещната страна по чл.78, ал.3 от ГПК ищец, освободен от заплащане на такси и разноски при условията на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, което обосновава извод за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 69 от 25.01.2010 г., постановено по гр. д. № 2353/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :