2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 18.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 444/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К.” АД със седалище в с. С., Софийска област – чрез процесуалния представител адв. В. В., срещу решение № 56 от 25.01.2010 г. по в. гр. д. № 1018/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 72 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 247/2008 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, с което е отхвърлен предявеният от „К.” АД против „К.” АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 23 467 лв., претендирана като заплатена без основание по запис на заповед от 03.01.2007 г. по изп. дело № 200778004004433 по описа на ЧСИ с рег. № 780.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска с присъждане на разноските. Касаторът се позовава на незаконосъобразност на приетия от въззивната инстанция извод, че при липса на извънменителнично правоотношение длъжникът, срещу когото е издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, не може да противопоставя на кредитора възражения за отсъствие на менителничния дълг по съображения, че зад него не стои друго каузално задължение. Поддържа, че така застъпеното становище е израз на неправилно интерпретиране на абстрактния характер на менителничната сделка и не е съобразено със заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, доказващо категорично липсата на счетоводни записвания в дружеството на задължение към ищеца, произтичащо от процесния запис на заповед.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 268/02.04.2009 г. по гр. д. № 108/2008 г. на ІІІ г. о., решение № 1414/29.10.2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г. на ІІ т. о. и решение № 1231/11.05.2006 г. по т. д. № 530/2005 г., относно предмета на спора в производството за разглеждане на отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./. По-конкретно се сочи, че съдът е преценявал основателността на предявения иск за връщане на недължимо платената сума по записа на заповед единствено от гледна точка на формалната редовност на менителничния ефект и не е изследвал действителното съществуване на вземането с оглед на каузалните правоотношения между страните.
Ответникът по касационната жалба „К.” АД – с. С. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „К.” АД против „К.” АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД /изменен по реда на чл.116, ал.1 от отм. ГПК/ за заплащане на сумата 23 467 лв., претендирана от ищеца като недължимо платена по запис на заповед от 03.01.2007 г. в хода на изп. дело № 200778000400433 по описа на ЧСИ с рег.№ 780, образувано по издаден в полза на ответника изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията и възраженията си за отсъствие на задължение за плащане на посочената сума, произтичащо от менителничния ефект. При формиране на изводите си по съществото на правния спор въззивният съд е съобразил релевираните от ищеца основания за несъществуване на вземането – липса на счетоводни записвания в дружеството на задължение към ответното дружество по запис на заповед от 03.01.2007 г. и на каузални правоотношения с дружеството като причина за издаване на записа на заповед. Взето е предвид и отсъствието на въведени от ответника твърдения за възникване на подобни извънменителнични правоотношения преди или наред с менителничното правоотношение. Изхождайки от защитните тези на страните в процеса, съдът е направил крайния решаващ извод, че при липса на каузално правоотношение между страните, свързано с менителничното, ищецът – длъжник не може да черпи възражения от несъществуващото каузално правоотношение и да ги противопоставя на ответника – кредитор, за да отрече дължимостта на сумата по записа на заповед и да претендира връщането й на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като недължимо платена.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 /неправилно цитирана като т.1/ от ГПК предполага кумулативното наличие на две предпоставки : Общата по чл.280, ал.1 от ГПК, изискваща решението да съдържа произнасяне по материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, и специалната по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК – тези въпроси да се разрешават противоречиво от съдилищата.
Анализът на изложените от въззивния съд мотиви, с които е аргументирано отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, обосновават извод, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси отговарят на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Доколкото искът по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основан на твърдения за недължимо плащане на търсената парична сума поради несъществуване на задължението по записа на заповед, по повод на който е издаден изпълнителен лист в полза на ответника и е проведено принудително изпълнение, процесуалноправните въпроси относно предмета на доказване в производството за разглеждане на отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК /отм./ и материалноправните въпроси за връзката на абстрактното менителнично правоотношение, породено от запис на заповед, с друго каузално правоотношение между страните, са относими и към предмета на настоящото дело.
Не е налице обаче твърдяното противоречие на въззивното решение с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.254 от ГПК /отм./, за да се налага допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В своята практика Върховният касационен съд последователно се е придържал към становището, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при разглеждане на отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./ за недължимост на присъденото въз основа на документа вземане преценката относно съществуването на вземането не следва да се ограничава само до външната редовност на ценната книга; Сезираният с иска съд трябва да изследва действителните отношения между страните и да се произнесе по наведените от тях доводи и възражения, основани на каузалните правоотношения, по повод на които е издаден записът на заповед; В производството по чл.254 от ГПК /отм./ кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането, а длъжникът – възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат както абсолютни /основани на формата и съдържанието на несъдебното изпълнително основание/, така и лични /изведени от каузалните отношения с кредитора/. Посочените разрешения са намерили израз не само в цитираните от касатора решения № 1414/29.10.2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г. на ІІ т. о. и № 1231/11.05.2006 г. по т. д. № 530/2005 г., а и в множество други решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл.290 от ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като напр. решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о., решение № 141/08.03.2010 г. по т. д. № 798/2008 г. на ІІ т. о., решение № 41/22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ІІ т. о., решение № 113/04.10.2010 г. по т. д. № 1074/2009 г. на І т. о., и др.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от така формираната постоянна и задължителна практика на ВКС. По делото липсват каквито и да било твърдения, възражения и доводи, релевирани от ищеца или от ответника, за наличие на каузални правоотношения помежду им, послужили като причина /основание/ за издаване на записа на заповед от 03.01.2007 г. Поради това съдът се е произнесъл по основателността на иска съобразно очертания от страните предмет на спора като е изходил само от абстрактния характер на записа на заповед, сочен като източник на отричаното вземане, и е ограничил преценката си за съществуване на вземането, а оттук – и на основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД за плащане на исковата сума, до формалната редовност на менителничния ефект.
Представеното от касатора решение № 268/02.04.2009 г. по гр. д. № 108/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е застъпено становище, че и в случаите, когато страните в производството по чл.254 от ГПК /отм./ не твърдят наличие на каузално правоотношение наред с това по записа на заповед, съдът е длъжен да положи усилия за изясняване на действителните им отношения като изследва съществуването на менителничното вземане от гледна точка на изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузална сделка, не сочи на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Решението е постановено при условията на чл.218ж от ГПК /отм./ и доколкото с него делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, не може да се приеме, че формира съдебна практика по приложението на чл.254 от ГПК /отм./.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 1018/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 56 от 25.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1018/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :