4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София,26.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3865/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Т. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение от 09.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 7932/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 01.03.2012 г. по гр. д. № 2527/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.238 КЗ за заплащане на сумата 24 370.92 лв. – застрахователно обезщетение по договор за групова застраховка „трудова злополука” за вреди от настъпило на 28.05.2007 г. застрахователно събитие.
В касационната жалба се излагат оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, заедно с разноските по делот.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по отношение на следния въпрос, посочен като значим за изхода на делото : „Единно понятие ли е понятието „трудова злополука” и ако да, след като в застрахователния договор е записано „покрит риск – смърт от трудова злополука” и не се сочи изключен риск или пък ограничаване на отговорността на застрахователя и доколкото в КСО е дадено законово легално определение на това понятие, правилно ли е тълкуването на СРС и на СГС, че трудовата злополука по чл.55, ал.2 КСО не попада в обхвата на застрахователното покритие по застрахователния договор”. За доказване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са представени решения на ВКС и решение на Софийски районен съд.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 10.10.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че със сключен на 01.06.2006 г. между [фирма] и [фирма] договор за групова застраховка „трудова злополука” са застраховани 1 430 работници и служители на [фирма], съгл. приложен списък, срещу посочени в договора рискове, сред които „смърт от трудова злополука” по смисъла на чл.55, ал.2 КСО /чл.6 от договора/; При пътно – транспортно произшествие на 28.05.2007 г., след връщане от работа в [фирма], е настъпила смъртта на Е. К. – дъщеря на ищцата Р. Т., която е включена в списъка на застрахованите с договора лица; Събитието е признато за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 КСО по установения за това ред.
За да потвърди решението на Софийски районен съд за отхвърляне на иска на Р. Т. против [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение по повод смъртта на дъщеря й, Софийски градски съд е приел, че смъртта не е настъпила в резултат на застрахователно събитие, покрито от сключения между ответното дружество и [фирма] договор за групова застраховка. Въззивният съд е обосновал извода си с клаузата на чл.6 от договора, с която застраховащият и застрахователят са уговорили, че за покрит от застраховката риск следва да се счита само трудовата злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО /„внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт” – приложима редакция ДВ бр.110/1999 г./. Клаузата на чл.6 е преценена като съответстваща на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите срещу риска „трудова злополука”, с която е създадено задължение за работодателите да застраховат работниците и служителите си, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, срещу риска трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО /чл.1 във вр. с § 1 ДР на Наредбата/. Съобразявайки постигнатото в застрахователния договор съгласие относно обхвата на застрахователно покритие, съдът е мотивирал становище, че сключената от работодателя групова застраховка не покрива вреди от смърт при трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 КСО /злополука, станала с осигурения по време на обичайния път при връщане от работното място до мястото му на живеене/, в резултат на каквато е настъпила смъртта на пострадалата Е. К.. В зависимост от извода за отсъствие на застрахователно събитие е отречено правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение по силата на сключения от работодателя договор за групова застраховка.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на делото /чл.280, ал.1 ГПК/ и по отношение на който са осъществени някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че въпросите, които се отнасят до правилността на обжалваното решение, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали решението е правилно с оглед поддържаните касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само в случай на допуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с въпроса правилно ли е тълкуването на въззивния съд, че трудовата злополука по чл.55, ал.2 КСО не попада в обхвата на застрахователно покритие по сключения между ЗАД [фирма] и [фирма] застрахователен договор. Поставеният въпрос е относим изцяло към правилността на въззивното решение и предполага проверка на обосноваността и законосъобразността на извода на въззивния съд, че в обхвата на застрахователно покритие по договора за групова застраховка, на който е основана претенцията за заплащане на обезщетение, е включена само трудовата злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, не и трудовата злополука по чл.55, ал.2 КСО. Поради значението му за правилността на решението въпросът не може да бъде подведен под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация и касационно обжалване по повод на него не може да бъде допуснато.
Освен общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не са доказани и поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения по делото иск произтича от тълкуване на клауза в договора за групова застраховка, с която договарящите страни са постигнали съгласие да застраховат живота и здравето на определена група лица срещу една от предвидените в закона проявни форми на трудова злополука – тази, дефинирана в чл.55, ал.1 КЗ. Обусловеността на даденото разрешение от специфичното съдържание на конкретния застрахователен договор изключва значението на поставения в изложението въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, както и твърдяното противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС в решение № 470/28.06.2010 г. по гр. д. № 671/2009 г. на ІV г. о. и решение № 728/28.01.2011 г. по гр. д. № 1957/2009 г. на ІІІ г. о. Решенията не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с тях са е даден отговор на неотносими към предмета на настоящото дело въпроси, а именно – следва ли да се ангажира отговорността по чл.200 КТ, когато между ответника по иска с правно основание чл.200 КТ и пострадалия няма сключен трудов договор, но е престирана работна сила, съответно налице ли е трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО при положение, че смъртта на пострадалото лице е настъпила през 2006 г. и не е призната за трудова злополука по административен ред съгласно новата правна уредба в чл.55 – чл.57 КСО в сила от 01.01.2006 г. Решението на Софийски районен съд по гр. д. № 45720/2010 г. също е неотносимо към разрешения с обжалваното решение правен спор, но и не съдържа отбелязване да е влязло в сила, което съставлява пречка да се преценява като съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 7932/2012 г. на Софийски градски съд.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 7932/2012 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :