4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София,12.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2247/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. от [населено място] – чрез процесуалния му представител адв. К. Н., срещу въззивно решение № 766 от 23.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 4179/2013 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 6218 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 7621/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Т. П. П. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ за разликата над сумата 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв. и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на Гаранционен фонд в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. К. навежда оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение е несправедливо занижено, тъй като не е съобразено с доказаните по делото увреждания и с претърпените по повод на тях болки и страдания, както и с нарастващите лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди, които отразяват икономическата конюнктура в страната. По съображения в жалбата моли за отмяна на решението и за присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер с цел удовлетворяване на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото материалноправен въпрос – въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Гаранционен фонд – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 07.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Т. П. П. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ за разликата над 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца при пътно – транспортно произшествие на 11.02.2012 г., е необходима и достатъчна сумата 30 000 лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид възрастта на пострадалия; получените в резултат на произшествието травми, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза – контузия на челната област на главата и лицето, придружено с мозъчно сътресение без загуба на съзнание, счупване на двата глезена на лявата подбедрица и счупване на лявата мишнична кост в областта на рамото; продължителността на лечебния и възстановителен период – около 6 месеца; интензитета на болките и страданията, особено силен през първия месец от лечението; липсата на остатъчни последици от получените травми. Като е отчел посочените обстоятелства и момента на настъпване на произшествието, въззивният съд е направил решаващия извод, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде удовлетворено с присъждане на обезщетение в размер на сумата 30 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е от значение за изхода на делото. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите в изложението за определяне на обезщетението в нарушение на чл.52 ЗЗД са относими към правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Макар да е от значение за изхода на конкретното дело, въведеният с изложението правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според указанията в цитираното тълкувателно решение, разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото тогава, когато касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, е ясна и по приложението й съществува непротиворечива константна и задължителна практика на ВС и ВКС. С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно общите и специфични критерии, които следва да се съобразяват от съдилищата в Република България при прилагането на чл.52 ЗЗД, за да се удовлетвори изискването за справедливост на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди. Създадената с ППВС № 4/1968 г. задължителна практика не се нуждае от промяна или осъвременяване, което изключва възможността за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При постановяване на решението въззивният съд се е позовал изрично на ППВС № 4/1968 г. и е определил размера на дължимото обезщетение след отчитане на всички обстоятелства, които според преценката му формират съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай. Като съответстващо на задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба касаторът се е позовал на отклонение от задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., според която прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД изисква при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се съобразява икономическата конюнктура в страната, намираща израз в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Действително, в мотивите към решението въззивният съд не е посочил изрично като обстоятелство от значение за размера на обезщетението действащия към момента на настъпване на вредите лимит на застрахователно покритие по § 27 ПЗР на КЗ. Липсата на изрично позоваване на лимита по § 27 ПЗР на КЗ обаче не означава, че при определяне на обезщетението съдът не е отчел динамичните промени в обществено – икономическите условия в страната, за да се налага допускане на решението до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 4179/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 766 от 23.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 4179/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :