3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С., 31.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 958/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. С. – М. и С. Д. М. от[населено място] – чрез процесуалния им представител адв. Ц. П., срещу определение № 1326 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1403/2008 г. на С. апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели за изменение на постановено по същото дело определение от 15.03.2010 г. в частта, с която те са осъдени по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ да заплатят на ЗД [фирма] деловодни разноски в размер на сумата 986.70 лв.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна, както и за изменение на определението от 15.03.2010 г. чрез намаляване на присъдените на ответника разноски. Частните жалбоподатели твърдят, че въззивният съд ги е осъдил незаконосъобразно да заплатят на насрещната страна разноски и за първоинстанционното производство, без такива да са претендирани и доказани пред първоинстанционния съд.
Ответникът ЗД [фирма] -[населено място] оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение от 15.03.2010 г. по гр. д. № 1403/2008 г. С. апелативен съд е изменил по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ постановеното по делото въззивно решение № 539 от 22.05.2009 г. в частта за разноските и е осъдил ответника ЗД [фирма] да заплати на ищците Д. С. – М. и С. М. разноски в размер на 52.80 лв., съразмерно на уважената част от исковете им, а ищците – да заплатят на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 986.70 лв. При разпределяне на отговорността за разноски съдът е приел, че извършените от ответното дружество деловодни разноски възлизат общо на сумата 2 145 лв., изчислена като сбор от заплатените във въззивното производство държавни такси и възнаграждения за експертизи – 645 лв. /в т. ч. 180 лв. – такса за обжалване, 15 лв. – такси за съдебни удостоверения, 150 лв. – възнаграждение за съдебномедицинска експертиза, и 200 лв. – възнаграждение за автотехническа експертиза/, и уговореното в представения пред първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие № А 0414420/23.05.2006 г. адвокатско възнаграждение – 1 600 лв.
Определението е обжалвано от ищците с частна жалба пред Върховния касационен съд. С определение № 580 от 19.07.2010 г. по ч. т. д. № 442/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., производството по частната жалба е прекратено и делото е върнато на С. апелативен съд с указания частната жалба да се разгледа като молба по чл.248, ал.1 от ГПК.
В изпълнение на указанията С. апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 1326 от 02.08.2010 г., с което е оставил без уважение молбата за изменение на определението от 15.03.2010 г. за разноските. Изложени са съображения, че действайки като втора инстанция по съществото на правния спор, въззивният съд пререшава изцяло въпроса за деловодните разноски и присъжда на страните всички сторени по делото разноски, в т. ч. и тези за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената, част от иска.
Обжалваното определение е неправилно.
В хода на производството пред С. градски съд ответникът ЗД [фирма] не е представил доказателства за извършени разноски и не е правил искане за присъждането им. Разноските за държавни такси и експертизи, платени в производството пред С. апелативен съд, са в размер общо на 645 лв. По делото няма доказателства за извършени от ответното дружество други разноски извън сумата 645 лв., включително за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение от 1 600 лв., за което в договора за правна защита и съдействие липсва отбелязване да е платено от дружеството на процесуалните му представители.
С въззивното решение искът на Д. С. – М. е отхвърлен за разликата над сумата 6 300 лв. до сумата 7 000 лв., а искът на С. М. – за разликата над сумата 1 800 лв. до сумата 2 000 лв., като същевременно е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете до пълните предявени размери от 10 000 лв. и 5 000 лв. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ ответникът има право да получи такава част от направените и доказани разноски – 645 лв., която съответства на общия сбор от отхвърлените искове – 6 900 лв. /3 700 лв. – за Д. М., и 3 200 лв. – за С. М./. Изчислени по съразмерност, полагащите се на ответника разноски възлизат на сумата 296.70 лв. Като е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски над сумата 296.70 лв. до сумата 986.70 лв., С. апелативен съд е постановил незаконосъобразно определение, което впоследствие неправилно е отказал да измени.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение № 1396 от 02.08.2010 г. следва да бъде отменено изцяло, а наред с това следва да се отмени и постановеното по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ определението от 15.03.2010 г. в частта, с която Д. С. – М. и С. М. са осъдени да заплатят на ЗД [фирма] разноски за производството по гр. д. № 1403/2008 г. на С. апелативен съд за разликата над сумата 296.70 лв. до сумата 986.70 лв. В частта, с която на ответника са присъдени разноски до размер на сумата 296.70 лв., определението от 15.03.2010 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1326 от 02.08.2010 г., постановено по гр. д. № 1403/2008 г. на С. апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение от 15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1403/2008 г. на С. апелативен съд, в частта, с която по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ Д. С. – М. и С. Д. М. са осъдени да заплатят на ЗД [фирма] разноски по делото за разликата над сумата 296.70 лв. до сумата 986.70 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1403/2008 г. на С. апелативен съд, в частта, с която по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ Д. С. – М. и С. Д. М. са осъдени да заплатят на ЗД [фирма] разноски по делото в размер на сумата 296.70 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :