4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
С.,10.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 126/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 15626 от 28.10.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 14197/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 15.07.2011 г. по гр. д. № 24280/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против [фирма] въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги на Банката – заявител по договор за банков кредит № 100-638/23.10.2007 г., за дължими към 06.06.2011 г. суми в размер на 326 000 евро – главница, 31 758.79 евро – договорна лихва за периода 21.04.2010 г. – 06.06.2011 г., и 916.12 евро – такси, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2011 г. до окончателното плащане.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона – чл.47, ал.2 и ал.5 ГПК и чл.596, т.3 ГПК. Моли за отмяна на определението и за постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на удостоверените с извлечението по чл.417, т.2 ГПК парични задължения.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния въпрос, определен като обуславящ за изхода на делото : „Може ли да се приеме за фингирано уведомяване извършеното уведомяване, което е удостоверено от нотариус като връчване, извършено в рамките на нотариалното производство на основание чл.569, т.3 ГПК, съгласно чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност”. Според частния жалбоподател, поставеният въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 517/05.07.2011 г. по ч. т. д. № 187/2011 г. на ІІ т. о. и определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу [фирма], след като е приел, че представеният със заявлението документ – извлечение от счетоводни книги на Банката – заявител за задълженията на длъжника по договор за банков кредит № 100-638/23.10.2007 г. към 06.06.2011 г., е редовен от външна страна, но не удостоверява настъпването на твърдяната в заявлението предсрочна изискуемост на задълженията. Този извод е аргументиран със съображения, че според уговореното в договора за кредит предсрочната изискуемост настъпва след упражняване на правото на Банката – кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем като уведоми за това длъжника, а приложените към заявлението писмени доказателства – нотариална покана и разписка за залепване на уведомление по чл.47 ГПК, не доказват длъжникът да е уведомен за намерението на заявителя да обяви кредита за предсрочно изискуем. Липсата на надлежно уведомяване е обоснована с порок в съдържанието на уведомлението по чл.47 ГПК, с което е предприето връчване по реда на чл.50, ал.4 ГПК на изпратената до длъжника нотариална покана, обективираща изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въззивният съдебен състав е преценил, че доколкото не съдържа предвидени в чл.47, ал.2 ГПК задължителни реквизити – срок и място за получаване на нотариалната покана, уведомлението не е годно да удостовери редовното връчване на поканата, а оттук – и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита съобразно условията на договора.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не отговаря на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация – да е от значение за изхода на делото. При формиране на решаващите си изводи за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК въззивният съд не е отрекъл възможността изявлението на Банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за банков кредит да се връчи на длъжника чрез нотариус при условията на чл.50, ал.4 ГПК – чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Отхвърлянето на заявлението е резултат от преценката, че самото уведомление, поставено на адреса на управление на търговското дружество – длъжник, не съдържа предвидените в процесуалния закон реквизити, за да удостовери надлежното връчване на нотариалната покана съобразно изискването на чл.50, ал.4 ГПК, към което препраща специалният чл.50 ЗННД. Правилността на тази преценка е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и евентуалното й несъответствие с доказателствата по делото и със закона, на което се позовава частният жалбоподател, не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. В същия смисъл са и указанията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че не е налице и сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение е постановено в пълно съответствие с практиката на ВКС, обективирана в постановените при действието на чл.274, ал.3 ГПК и цитирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определения – определение № 517/05.07.2011 г. по ч. т. д. № 187/2011 г. на ІІ т. о. и определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на І т. о.на ВКС. В същите е прието, че обявяването на предсрочна изискуемост по договор за кредит може да се извърши и чрез изпращане на нотариална покана до длъжника, за чието връчване, съгласно чл.50 ЗННД, се прилагат общите правила на чл.37 – чл.58 ГПК за връчване на съдебни книжа; При наличие на предпоставките по чл.50, ал.4 ГПК връчването следва да се осъществи посредством залепване на уведомление с реквизитите по чл.47, ал.1 ГПК; В този случай предсрочната изискуемост на кредита ще настъпи с изтичане на вписания в уведомлението двуседмичен срок, считано от датата на неговото залепване на адреса на управление на търговското дружество – длъжник, независимо дали длъжникът се е явил на указаното в уведомлението място, за да получи изпратената от кредитора нотариална покана, съдържаща изявление за обявяване на предсрочната изискуемост. В аналогичен смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, след като е преценил, че поради непосочване на срок и място за получаване на нотариалната покана с изявлението на кредитора [фирма] за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поставеното на адреса на длъжника [фирма] уведомление не е годно да удостовери получаването на поканата от длъжника при условията на фингирано връчване по реда на чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 14197/2011 г. на Софийски градски съд.
Поради недопускане на касационното обжалване на частния жалбоподател следва да се върне внесената за разглеждане на частната касационна жалба държавна такса в размер на сумата 6 973.07 лв. /разлика над сумата 15 лв. до сумата 6 985.07 лв./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 15626 от 28.10.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 14197/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение.
Да се върне на [фирма] – [населено място], сумата 6 973.07 лв. /шест хиляди деветстотин седемдесет и три лв. и седем ст./, преведена по сметка на Върховен касационен съд с преводни нареждания от 21.11.2011 г. и 10.02.2012 г. като държавна такса за касационно обжалване на определение по гр. д. № 14197/2011 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :