2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С.,07.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 53/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и [фирма] – двете дружества със седалище в[населено място], срещу определение № 2203/20.07.2010 г. по ч. т. д. № 1156/2010 г. на В. окръжен съд. С обжалваното определение е отменено разпореждане № 15227 от 19.04.2010 г. по гр. д. № 5411/2010 г. на В. районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] и [фирма] въз основа на договор за лизинг № BGI 7020607/21.03.2007 г. с нотариална заверка на подписите за сумата 6 325.44 евро и на основание чл.417, т.3 във вр. с чл.418 от ГПК е разпоредено да се издадат заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за посочената сума, ведно с разноски в размер на 386.14 лв.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се сочи, че въззивният съд се е произнесъл с определението по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото – за процесуалното представителство на юридическите лица, страни в заповедното производство, и за приложението на разпоредбите на чл.101 и чл.129 от ГПК в същото производство, по отношение на които е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] -[населено място] е депозирал писмен отговор, в който застъпва становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Предвид изричната норма на чл.413, ал.1 от ГПК, която отрича възможността за обжалване на самата заповед за изпълнение, и по аргумент от чл.419, ал.1 от ГПК настоящият състав приема, че предмет на обжалване с частната касационна жалба е определението на въззивния съд за допускане на незабавно изпълнение на паричното задължение, по отношение на което е постановено издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК. Определението, с което въззивната инстанция се произнася по повод подадена частна жалба срещу акт на първоинстанционен съд за допускане или отказ да се допусне незабавно изпълнение съобразно правомощията си по чл.419 от ГПК и чл.278 от ГПК, не попада сред кръга съдебни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, за които е предвидена възможност за касационен контрол по реда на обжалването. Въззивното определение по чл.419 от ГПК няма преграждащ характер спрямо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като в конкретния случай В. окръжен съд е отменил отказа на В. районен съд за допускане на незабавно изпълнение и е допуснал изпълнението. Обжалваемостта на определението не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение чрез способите на изпълнителния процес.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и приема, че подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] -[населено място] и [фирма] -[населено място] частна касационна жалба срещу определение № 2203/20.07.2010 г., постановено по ч. т. д. № 1156/2010 г. на В. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :