3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 24.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1831/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Международна инвестиционна банка със седалище в Руската Федерация срещу определение № 4 от 13.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 28.06.2013 г. по т. д. № 5/2010 г. на Плевенски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение в полза на [фирма] против Международна инвестиционна банка.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата необоснованост и за допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор и от ответника [фирма], който изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК – влязло в сила съдебно решение.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Обжалваното въззивно определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като потвърденото с него първоинстанционно разпореждане за издаване на изпълнителен лист не е преграждащо за развитието на делото. Обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, доколкото с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос относно принудителното изпълнение на присъдени с влязлото в сила съдебно решение разноски. Процесуалният закон – чл.407, ал.3 ГПК, предвижда възможност за обжалване по общия ред, т. е. при предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК в рамките на триинстанционно съдебно производство, единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 ГПК. В случая молбата за издаване на изпълнителен лист е основана на акт по чл.404, т.1 ГПК, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК. Поради това, че не отговаря на критериите за касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК, въззивното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване не пораждат за частния жалбоподател право на жалба, каквото законът не урежда. Поради необжалваемостта на определението подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Аргумент за недопустимост на обжалването са и задължителните указания в т.6 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили значимостта си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на актове от кръга на посочените в чл.237, б.”а” ГПК /отм./, съответен на чл.404, т.1 ГПК. Според тези указания определението за издаване на изпълнителен лист по чл.244 ГПК /сега чл.407 ГПК/ подлежи на двуинстанционно разглеждане и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за уважаване или отхвърляне на молба за издаване на изпълнителен лист касационното обжалване е недопустимо, тъй като с постановяване на въззивното определение се изчерпва производството по издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Международна инвестиционна банка със седалище в Руската Федерация срещу определение № 4 от 13.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :