5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София,03.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 478/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Гайдурска от [населено място] и [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 339 от 18.06.2010 г., постановено по т. д. № 1886/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение от 18.05.2009 г. по т. д. № 715/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, е признат за установен, по предявените от “MONDO TEKSTIL VE GIYIM SANAYI TICARET L.” – търговско дружество с регистрация в Република Турция, против Д. С. Гайдурска и [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО във вр. с чл.97, ал.1 ГПК /отм./, факта, че Д. С. Гайдурска е действала недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 2004070098Х/15.03.2004 г. за регистрация на търговска марка „ST MONDO B.” – комбинирана, с рег. № 53137/01.11.2005 г. на Патентното ведомство на Република България, прехвърлена впоследствие на [фирма], и са присъдени разноски на дружеството – ищец в размер на сумата 310 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон като се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Касаторите твърдят, че въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства за известност на притежаваната от него търговска марка, въззивният съд е приел, че марката се е ползвала с известност преди датата на подаване на заявката за регистрация на притежаваната от Д. Гайдурска търговска марка „ST MONDO B.” с рег. № 53137/01.11.2005 г. и че знаейки за съществуването й, Д. Гайдурска е действала недобросъвестно като е заявила за регистрация на свое име идентична търговска марка. Развиват съображения, че в резултат на погрешна преценка на доказателствата са направени неправилни изводи за идентичност на двете марки, за отсъствие на идейна концепция у Гайдурска относно визията и предназначението на заявената от нея търговска марка и на последващо използване на марката.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържа, че са налице всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за достъп до касация, тъй като : Изложените в касационната жалба обстоятелства за неточно и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон съставляват основание за допустимост на жалбата по чл.280, ал.1, т.3, пр.1 ГПК; Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и „с принципите на правораздаването въобще” по въпроса за изискването „съдебните решения да почиват върху ясни и еднозначни доказателства, а не върху предположения”; Съществува противоречие в практиката на Софийски градски съд при решаване на делата по чл.26, ал.3, т.4 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречива съдебна практика е представено решение от 19.12.2006 г. по т. д. № 1085/2005 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация “MONDO TEKSTIL VE GIYIM SANAYI TICARET L.” – търговско дружество с регистрация в Република Турция, е депозирал чрез процесуалния си представител писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че с оглед липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и на надлежно заявени и доказани основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване, алтернативно – че ако се допусне обжалването, въззивното решение следва да остане в сила като обосновано и законосъобразно.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО във вр. с чл.97, ал.1 ГПК /отм./, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че събраните по делото доказателства обосновават категоричен извод за проявена от ответницата Д. Гайдурска недобросъвестност по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО при подаване на заявката за регистрация на комбинирана търговска марка „ST MONDO B.” с рег. № 53137/01.11.2005 г. на Патентното ведомство на Република България, прехвърлена впоследствие на ответника [фирма]. Правният интерес от търсената с иска защита е преценен като несъмнен предвид отказа на Патентното ведомство да регистрира заявена от ищеца търговска марка, ползваща се с международна и с национална защита в Република Турция, по съображения, че вече регистрираната търговска марка „ST MONDO B.” на името на Д. Гайдурска съдържа идентични словни и фигуративни елементи и е защитена за същия клас стоки /клас 25/.
Въззивният съд е съобразил правните последици от установената по съдебен ред недобросъвестност по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и с оглед на тях е счел, че меродавният момент, към който следва да се преценява налице ли е била недобросъвестност в поведението на ответницата Д. Гайдурска, е този на подаване на заявката за регистрация на процесната търговска марка – 15.03.2004 г. Изводът, че Гайдурска е действала недобросъвестно при заявяването за регистрация на комбинираната търговска марка „ST MONDO B.”, е направен след подробен и всестранен анализ на преките и косвени доказателства по делото, като са взети предвид и дадените от самата ответница обяснения по спора. Преценката за недобросъвестност е извършена съобразно специфичните за конкретното дело факти, а съдържанието на понятието “недобросъвестност” е тълкувано в смисъла, вложен в актовете на Общността, уреждащи единната европейска концепция за закрила на търговските марки, и възприет в практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, в практиката на съдебните институции на Общността и в практиката на Върховния касационен съд. На тази база е прието, че исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО са основателни и следва да бъдат уважени, тъй като добросъвестността на ответницата Гайдурска при подаване на заявката за регистрация на марката „ST MONDO B.” следва да се счита за оборена поради следните безспорно установени в хода на делото факти : Съществуваща към датата 15.03.2004 г. регистрация в Република Турция на национална комбинирана търговска марка за стоки от клас 25 “MONDO & B.” с притежател дружеството – ищец; Реално използване на марката в търговската дейност на ищеца и известност на същата в Турция и в чужбина /обстоятелства, неоспорени от ответниците/; Словна и фонетична идентичност и графично сходство между търговската марка на ищеца и заявената за регистрация в България търговска марка на Д. Гайдурска; Осъществявана от Гайдурска, преди подаване на заявката, търговска дейност по занятие с облекла, внасяни от Турция и означени с широко разпространената марка на ищеца; Липса на дадено от Гайдурска разумно обяснение за идейната й концепция при възлагане изработката на проекта за марката и на последващо използване на марката; Категорично отречена от съдебно – марковата експертиза практическа вероятност словните и графични елементи от марката на ищеца да са възпроизведени несъзнателно и случайно в марката на ответницата.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Основното изискване, с което разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК обвързва достъпа до касационен контрол, е с обжалваното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е от значение за изхода на делото, правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора. В цитираното тълкувателно решение изрично е указано, че не са обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, свързани с възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата от страна на въззивната инстанция. Тези въпроси касаят правилното формиране на решаващата правораздавателна дейност на въззивния съд, поради което са относими към предвидените в чл.281, т.3 ГПК касационни основания и към производството за осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали значим за изхода на делото правен въпрос, а са аргументирали достъпа до касация с неправилното прилагане на материалния и процесуалния закон при разрешаване на въведения с исковете по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО правен спор. Съдържанието на изложението не позволява въпросът да бъде уточнен от настоящата инстанция в рамките на правомощията й в производството по чл.288 ГПК, тъй като се изчерпва с повторение на оплакванията от касационната жалба за порочност на атакувания съдебен акт. Като не са посочили конкретен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото, а са поставили знак на равенство между общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, касаторите не са изпълнили задължението си да обосноват приложното поле на касационния контрол, което съставлява пречка за допускане на касационното обжалване.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от касаторите допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на ГПК не са доказани, а тази по т.3 е и ненадлежно заявена, по следните съображения :
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е подкрепено с нито един съдебен акт, имащ характер на задължителна практика на ВС и ВКС /в смисъла, изяснен с т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. При това обстоятелство не би могло да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителна съдебна практика, каквато дори не е посочена.
Решението по т. д. № 1085/2005 г. на Софийски градски съд, с което касаторите се домогват да докажат основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не установява противоречива практика на съдилищата при разглеждане на споровете по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. С това решение съдът се е произнесъл по предявения пред него иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО съобразно установените по делото конкретни факти, които несъмнено не са идентични с фактите, релевантни за изхода на настоящото дело. Същевременно, независимо от спецификата на фактите, и в двата случая преценката за недобросъвестност на ответника – заявител е обвързана с едни и същи принципни критерии, вложени в съдържанието на понятието „недобросъвестност”, като са изследвани известността на по-ранната търговска марка, идентичността или сходството в съдържанието на двете марки – на ищеца и на ответника, респ. на стоките, за които те са защитени, поведението на заявителя преди и след подаване на заявката за регистрация от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранна идентична или сходна марка, ползваща се с правна закрила. Еднопосочното произнасяне по въпроса за критериите, според които трябва да се преценява недобросъвестността по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, сочи на неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на единното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя разрешеният с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая касаторите са поискали решението да се допусне до касационен контрол поради постановяването му при неточно прилагане на закона – обстоятелство, неотносимо към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 1886/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 339 от 18.06.2010 г., постановено по т. д. № 1886/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :