3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С., 09.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 86/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на А. И. А., действащ като [фирма], и Й. П. А., двамата с адрес в[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 29.12.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на Окръжен съд – Монтана. Искането за отмяна е обосновано с твърдения, че вследствие нарушение на процесуалните правила молителите са били лишени от възможност да участват в делото и да упражнят правото си на защита в производството по чл.435 и сл. от ГПК.
В молбата е заявено и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, без да е представено обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и допустимостта на молбата за отмяна в съответствие с правомощията си по чл.307, ал.1 от ГПК, констатира следното :
Решението, чиято отмяна се иска, е постановено от Окръжен съд – Монтана по повод подадена от А. И. А. и Й. П. А. жалба по чл.435, ал.2 от ГПК, с която са обжалвани действия на ЧСИ М. И. с рег. № 748, извършени по изпълнително дело № 595/2009 г. и изразяващи се в насрочване на публична продан върху идеална част от недвижим имот. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, и е потвърдил атакуваните с нея изпълнителни действия, а наред с това е оставил без уважение искането на жалбоподателите за спиране на изпълнението по изп. дело № 595/2009 г. на основание чл.438 от ГПК.
Молбата за отмяна на решението от 29.12.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на Окръжен съд – Монтана е процесуално недопустима.
В константната съдебна практика и в задължителната такава, обективирана в ППВС № 2/29.09.1977 г., е възприето становището, че предмет на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение, уредено в чл.231 от ГПК /отм./, аналогичен на чл.303 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, могат да бъдат само съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава материалноправен спор. Актовете, постановени в производство по чл.332 от ГПК /отм./, респ. чл.435 от ГПК, с които съдът се произнася по жалби срещу действия на съдебния изпълнител действия или откази от извършване на такива действия, подлежат на отмяна по реда на чл.231 от ГПК /отм./, съотв. чл.303 от ГПК, само в случаите, когато по повод разрешаване на въпроса за процесуалната законосъобразност на атакуваните действия или откази съдът по необходимост се произнася и по спорното материално право.
В конкретния случай молителите са обжалвали по реда на чл.435 от ГПК действията на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан върху идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника А. А.. Според мотивите към съдебното решение, единственото надлежно въведено основание за незаконосъобразност на проведените изпълнителни действия е насочването на изпълнение върху недвижим имот, смятан от длъжника за несеквестируем. Съдът е потвърдил обжалваните изпълнителни действия по съображения за недоказаност на твърдяната в жалбата несеквестируемост по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК и конкретно на факта, че имотът, обект на принудително изпълнение, е единствено жилище на длъжника и неговото семейство. Решението съдържа произнасяне само по въпроса за процесуалната законосъобразност на атакуваните по съдебен ред изпълнителни действия, без да дава разрешение на други въпроси, относими към материалното правоотношение. След като не разрешава материалноправен, а само процесуалноправен спор, постановеното от Окръжен съд – Монтана решение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 от ГПК и подадената в този смисъл молба следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Поради недопустимостта на молбата по чл.303 от ГПК искането за спиране на изпълнението на решението по гр. д. № 227/2010 г. следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.307, ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. И. А., действащ като [фирма], и Й. П. А., двамата с адрес[населено място], ж. к. „П.”, бл.33, вх.А, ап.4, за отмяна на влязлото в сила решение от 29.12.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. А., действащ като [фирма], и Й. П. А. за спиране на изпълнението на решение от 29.12.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :