4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
С.,24.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 945/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ – [населено място], срещу решение № 767 от 10.05.2011 г., постановено по т. д. № 508/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение № 225 от 04.03.2010 г. по т. д. № 1939/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която НЗОК е осъдена на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 21 122 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения по договор № 23-0485/09.02.2007 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за периода м. юни – м. август 2007 г., ведно със законната лихва от 15.11.2007 г. до окончателното плащане, и сумата 418.32 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение НЗОК е осъдена на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумите 23 226 лв. и 915.62 лв., представляващи съответно дължимо възнаграждение по договор № 23-0485/09.02.2007 г. за периода м. юни – м. август 2007 г. и обезщетение за забава върху възнаграждението, ведно със сумата 5 313.70 лв. – деловодни разноски.
К. излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона при преценката на доказателствата. Поддържа, че въззивният съд е основал изводите си за дължимост на претендираните с исковете суми само на заключението на съдебно – медицинската експертиза, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства. Развива и доводи за противоречие с материалния закон, с утвърдените правила за клинично поведение и с приетия медицински стандарт по „Ф. и рехабилитационна медицина” на изразеното в решението становище, че дейностите, свързани с изпълнение на заложения в клиничната пътека лечебно – диагностичен алгоритъм, могат да се извършват и назначават от лица, които не притежават необходимата специалност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, аргументирано с твърдение за противоречие на въззивното решение с практиката в решение № 14177/18.12.2008 г. по адм. д. № 7425/2008 г. на ВАС и решение № 2104/17.02.2010 г. по адм. д. № 10470/2009 г. на ВАС. Според касатора, решенията са постановени по идентичен правен спор, но за разлика от въззивния съд в тях е прието, че когато като лекуващ лекар е вписан лекар без специалност и той с подписа си е поел отговорност за извършените медицински дейности, не е осъществено изискването клиничната пътека да е изпълнена от посочените в нея специалисти. К. се е позовал и на част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – значение за точното прилагане на закона, във връзка със следния въпрос : „Допустимо ли е извършване и съответно заплащане от бюджета на НЗОК на медицински дейности по определена клинична пътека, за които съгласно алгоритъма на същата и утвърдените медицински стандарти са предвидени специални изисквания за допълнителна квалификация, от лекари, които не притежават такава, без да е надлежно удостоверено, че същите са работили със знанието и одобрението на лекар с необходимата квалификация”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че са изпълнени всички условия на сключения между страните договор № 23-0485/09.02.2007 г. за оказване на болнична медицинска и/или дентална помощ по клинични пътеки на задължително здравноосигурени лица от страна на [фирма] – Филиал „М. проход”, пораждащи задължение за НЗОК да заплати на ищеца сумата 44 348 лв., представляваща сбор от неизплатените средства по договора за оказана в периода м. юни – м. август 2007 г. болнична помощ, отразена в приложени към исковата молба протоколи за предварителен контрол от страна на Р. – С., изготвени в съответствие с чл.2 от договора и приетата с Решение № РД-УС-04-12/0202.2007 г. от УС на НЗОК Методика за контрол. Изводът, че претендираната с иска по чл.79, ал.1 ЗЗД сума се дължи от НЗОК, е направен след цялостен и задълбочен анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и на заключението на съдебно – медицинската експертиза, установяващи извършването на медицинските дейности по конкретните клинични пътеки съобразно утвърдените за целта медицински стандарти и практики. На базата на доказателствата въззивният съд е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника за липса на основание за превеждане на средства от бюджета на НЗОК по повод на отразената в приложените към исковата молба протоколи болнична помощ поради неизпълнение на изискването, залегнало в договора и в решение № 04-12/02.02.2007 г. на УС на НЗОК, болничната помощ по отделните клинични пътеки да се извършва от лекар, притежаващ съответната специалност. Позовавайки се на констатациите в заключението на съдебно – медицинската експертиза и на показанията на разпитаните свидетели, участвали непосредствено в извършване на медицинските дейности по спорните клинични пътеки, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че ответникът няма право на отказ от изплащане на търсените с иска средства, тъй като през процесния период от време в [фирма] – Филиал „М. проход”, е била създадена такава организация на работата, при която пациентите са лекувани от рехабилитационни екипи от лекари, работещи на екипен принцип и в координация, съобразно добрата медицинска практика и алгоритъма на лечение, като върху дейността на всеки член от екипа е осъществяван необходимия контрол от страна на лекар със специалност „Ф. и рехабилитационна медицина”, в каквато насока са указанията във въведения с решение № 04-12/02.02.2007 г. медицински стандарт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за приложното поле на касационното обжалване. Развитите в изложението съображения са насочени изцяло срещу правилността на изводите на въззивния съд за изпълнение от страна на ищеца на всички условия, уговорени в договора от 09.02.2007 г. и произтичащи от съответните медицински стандарти и практики, с които е обвързано задължението на НЗОК за превеждане на дължимите средства от бюджета за покриване на предоставената в рамките на договора болнична помощ по клинични пътеки. Направените в тази насока изводи произтичат от преценката на доказателствата и касаят възприемането на фактическата обстановка по спора от страна на решаващия въззивен състав. Поради това, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, евентуалната тяхна необоснованост не съставлява основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението, подлежащо на проверка само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 ГПК. Освен това, касаторът е аргументирал специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка с противоречие между произнасянето в обжалваното решение и практиката в постановени от състави на Върховния административен съд съдебни решения, а според разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практиката на административните съдилища не се включва в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният в изложението въпрос, по повод на който се поддържа посоченото основание – за допустимостта да се заплащат средства от бюджета на НЗОК във връзка с медицински дейности по клинични пътеки, извършени от лекари без необходимата медицинска специалност, е относим към правилността на въззивното решение и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът се е позовал бланкетно на значението на въпроса за точното прилагане на закона, без да излага аргументи за значимостта му за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 508/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 767 от 10.05.2011 г., постановено по т. д. № 508/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :