4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 12.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 323/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. и К. А. Т. – двете от гр. Варна, чрез процесуалния им представител и служебен защитник адв. И. В., срещу решение № 178 от 11.12.2009 г. по в. гр. д. № 457/2009 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1166 от 06.08.2009 г. по гр. д. № 1688/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите – лично и като наследници на починалата в хода на процеса Паранцин М. К., против Д. К. Д. и „Р. България” Е. иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 60, т.ІІ, рег. 5095, н. д. № 260/2006 г. на нотариус № 124 с район на действие Варненски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се прави искане за неговата отмяна. Касаторите твърдят, че въззивният съд неоснователно е отказал да събере ангажирани от тях доказателства от значение за правилното разрешаване на правния спор – да изиска представяне на сключения между ответниците договор за банков кредит, обезпечен с учредената ипотека, и да разпита ответника Д. Д. по поставени въпроси, както и да сезира органите на Прокуратурата с искане за разследване на твърдяната измама. Според касаторите, непредставянето на договора за кредит е довело до незаконосъобразност на въззивното решение, тъй като не е изследвано съответствието между произтичащото от същия вземане и вземането, обезпечено с ипотеката.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдения, че „не само е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 406/04.07.2003 г. по гр. д. № 968/2002 г. на ВКС, ІІ г. о., а въобще не е решен от въззивния съд въпросът за съответствието на договора за кредит и ипотечния договор”. Поддържа се още, че при разглеждането на делото във въззивното производство са допуснати процесуални нарушения по чл.7, чл.8, чл.10, чл.148 и др. от ГПК, които са препятствали постановяването на законосъобразен съдебен акт и поради това са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Д. К. Д. от гр. Варна и „Р. България” Е. със седалище в гр. София не изразяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение Варненски апелативен съд е потвърдил решението по гр. д. № 1688/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. и К. Т. против Д. Д. и „Р. България” Е. иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД – за унищожаване поради измама на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 60 от 19.04.2006 г. между ищците /и починалата в хода на делото тяхна майка Паранцин К. в качеството на ипотекарни гаранти и Д. Д. в качеството на кредитополучател – от една страна, и „Р. България” Е. в качеството на кредитодател – от друга, за обезпечаване на договор за кредит от 19.04.2006 г. между Д. Д. и „Р. България” Е., след като е възприел становището на първоинстанционния съд за недоказаност на иска и на твърдяната като основание на същия измама по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищците не са ангажирали никакви доказателства относно мотивацията си да ипотекират своя собствен недвижим имот – апартамент в гр. Варна, за обезпечаване на чужд дълг – този на ответника Д. Д., произтичащ от сключения с „Р. България” Е. договор за банков кредит. Изложени са съображения, че унищожаването на договора за ипотека на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД предполага доказване на факта, че мотивацията за сключване на ипотечната сделка е формирана в резултат на умишленото въвеждане на ищците в заблуждение. Анализът на писмените доказателства и свидетелските показания обаче е мотивирал решаващата инстанция да направи извод, че не е доказано съществуването на предварителни уговорки между ответника Д. Д. и ищцата А. К. последната да получи част от предоставената по договора за кредит парична сума, които уговорки са посочени в исковата молба като причина за учредяване на ипотеката.
В мотивите към решението въззивният съд не е обсъждал евентуалната липса на тъждество между произтичащото от договора за кредит вземане и вземането, обект на обезпечаване с договора за ипотека, тъй като нито в исковата молба, нито в хода на производството пред двете съдебни инстанции, страните са навеждали твърдения, доводи и възражения за отсъствие на идентичност между двете вземания. Ищците не са отправяли до съда искане за представяне на договора за кредит от ответниците или от трето лице и не са се позовавали на съдържанието му при изграждане на защитната си теза в процеса.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да се допусне обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет на делото /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Искането на касаторите за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е аргументирано с твърдения, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса „за съответствието на договора за кредит и ипотечния договор”. При така формулирания „въпрос” касационно обжалване не може да се допусне поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Липсата на произнасяне по материалноправния въпрос, който касаторите определят като значим и обуславящ за изхода на конкретното дело, означава, че въпросът не е част от решаващите изводи на въззивната инстанция, мотивирали отхвърлянето на предявения иск за унищожаване на договора за ипотека на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД. Несъответствието на двата договора, респ. на обезпеченото с ипотеката вземане и вземането, възникнало по силата на договора за кредит, не е част от предмета на делото и поради факта, че не е релевирано в исковата молба, а и в хода на делото, като елемент от основанието на предявения иск по чл.29, ал.1 от ЗЗД. Доколкото поставеният „материалноправен въпрос” няма обуславящо значение за отхвърлянето на предявените от касаторите искове за унищожаване на договора за ипотека поради измама, касационно обжалване по повод на същия не следва да бъде допускано.
В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, аргументирана с противоречието на възприетото от въззивния съд разрешение с решение № 406/04.07.2003 г. по гр. д. № 968/2002 г. на ВКС, ІІ г. о.
Процесуалните нарушения, на които се позовават касаторите и които определят като процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, съставляват основание по чл.281, т.3 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение. Основанията по чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността на съдебния акт, са различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване и съгласно указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК за селектиране на касационните жалби.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 457/2009 г. на Варненски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 178 от 11.12.2009 г. по в. гр. д. № 457/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :