4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 13.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1434/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 2428 от 30.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3545/2013 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 2149 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 241/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл.87, ал.3 във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД е развален сключения между [фирма] и Ц. Н. Б. и Б. Т. Б. договор за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт № 53, том І, рег. № 1242, дело № 47 от 07.02.2011 г. на нотариус И. К., в частта относно пункт І от акта.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради необоснованост и нарушения на закона. К. счита за необоснован и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че неизпълнението на договора за строеж е последица от негово виновно поведение като изпълнител и че независимо от неизпълнението на задължението да сключат договор за авторски надзор с проектанта – конструктор, ищците – възложители нямат вина за неосъщественото в срок строителство. Навежда оплаквания, че изводът на съда за виновно поведение на възложителя противоречи на разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗУТ, според която условията и редът за осъществяване на авторски надзор по време на строителството се определят чрез договор между възложителя и проектанта. Релевира и доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при допускането и обсъждането на доказателствата по делото.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : Кой е упълномощен да сключи договор за авторски надзор и кой може да бъде възложител по договор за авторски надзор. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че поради липса на съдебна практика поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Ц. Н. Б. и Б. Т. Б. – двамата от [населено място], изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 30.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения между [фирма] от една страна и Ц. и Б. Бирбатеви от друга договор от 07.02.2011 г. за учредяване право на строеж, оформен с нотариален акт № 53/2011 г. на нотариус И. К., Софийски апелативен съд е приел, че ответникът [фирма] не е изпълнил произтичащото от договора задължение, поето като насрещна престация срещу учреденото от ищците право на строеж, да изгради изцяло за своя сметка, труд, материали, организация и всички необходими инвестиции възложените от ищците обекти по п.І от нотариалния акт, от което за ищците е възникнало потестативното право по чл.87, ал.3 ЗЗД да развалят едностранно договора. Въззивният съд е приел, че ищците са упражнили правото на разваляне на договора с отправена нотариална покана, получена от ответника на 19.05.2011 г. Изложил е съображения, че доколкото договорът съдържа елементи на договор за изработка и фактите по делото сочат, че с оглед степента на изпълнение възложената работа не може да бъде завършена в уговорения срок, по аргумент от чл.262, ал.2 ЗЗД не е необходимо да бъде даван допълнителен срок за реализиране на възложеното строителство.
Като неоснователни са преценени доводите във въззивната жалба на ответника, че неизпълнението на договора се дължи на виновно поведение на ищците, които не са заплатили своевременно разходите за авторски надзор и за проектиране на сградата. След преценка на клаузите в договора въззивният съд е направил извод, че при поето от [фирма] задължение да изгради обектите изцяло за своя собствена сметка, труд, материали, организация и необходими инвестиции, и при липса на уговорка за възлагане на разходи за инвестиционния и строителен процес в тежест на учредителите, непоемането на разходите за авторски надзор от ищците не може да се квалифицира като виновно неизпълнение на договора от тяхна страна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не може да се квалифицира като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд не е обсъждал разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗУТ и не се е произнасял коя от страните по договора е била упълномощена да сключи договор за авторски надзор, респ. кой може да бъде възложител по договор за авторски надзор. Изводите на съда за основателност на предявения иск са изградени изцяло върху уговорката в договора, че приобретателят на правото на строеж [фирма] поема задължение да изгради за своя сметка възложените от учредителите на правото на строеж обекти, като организира в цялост строителния процес и поеме всички необходими разходи по него. Преценката, че сключването на договор за авторски надзор и финансирането на авторския надзор е задължение на строителя, а не на възложителите, е обусловена от съдържанието на договорните клаузи и не е свързана с прилагане на разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗУТ. Дали тази преценка е съобразена с разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗУТ, е въпрос на правилност на обжалваното решение. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да бъде допуснато, тъй като правилността на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Поради това, че не е обусловил правната воля на съда по предмета на спора, поставеният въпрос не отговаря на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъжда дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като допълнително изискване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по в. гр. д. № 3545/2013 г.
Разноски не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2428 от 30.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3545/2013 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :