3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 29.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4187/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Д. от [населено място] срещу определение № 280 от 03.10.2013 г., постановено по т. д. № 3336/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на К. Д. срещу решение № 82 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 40/2013 г. на Великотърновски окръжен съд и е прекратено образуваното по жалбата касационно производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав за търговски характер на делото, в рамките на което е постановено въззивното решение. Излага доводи, че след като спорът произтича от договор за поръчителство, уреден в ЗЗД, и не е разглеждан от инстанциите по същество като търговски спор по реда на Глава 32 ГПК, преценката за допустимост на касационното обжалване следва да се извърши съобразно правилата на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол по граждански дела.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане като недопустима касационната жалба на К. И. Д. срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд въззивно решение по гр. д. № 40/2013 г., тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че решението не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. Изводът за недопустимост на жалбата е обоснован с предмета на правния спор – съществуване на парично вземане по договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за банков кредит, и с размера на установяваното по реда на чл.422 ГПК вземане – 8 420.92 лв.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Преценката дали делото е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на участващите в спора страни.
С подадената пред състава на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС касационна жалба е обжалвано въззивно решение, с което е разрешен спор по чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане, породено от договор за поръчителство. Макар да е уреден от разпоредбите на ЗЗД, договорът за поръчителство е сключен като обезпечение на договор за банков кредит, представляващ абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Предвид целта на договора и качеството „търговец” на една от договарящите страни /банката – кредитор/, правилен е изводът на първия тричленен състав, че делото, в което е разгледан спорът за съществуване на вземането към поръчителя, е търговско по смисъла на 280, ал.2 ГПК, а не гражданско, както поддържа частният жалбоподател. Размерът на вземането, меродавен за определяне цената на предявения иск – чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което за законосъобразен следва да се счете и изводът, че с оглед цената на иска въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че след като е разгледано от инстанциите по същество по общия исков реда, а не по реда на специалното производство за търговски спорове, уредено в Глава 32 ГПК, делото не може да бъде квалифицирано като търговско за пръв път от касационната инстанция. Съгласно чл.365 ГПК, на разглеждане по реда на Глава 32 ГПК подлежат само искове за разрешаване на търговски спорове от кръга на визираните в чл.365, т.1 – т.5 ГПК, които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В конкретния случай цената на иска обуславя родова подсъдност на спора на районен съд като първа инстанция – чл.104, т.4 ГПК, което изключва приложимостта на специалните правила на Глава 32 ГПК. Освен това, меродавни за квалифициране на едно дело като търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК са неговите страни и предмет, а не процесуалният ред, по който е разгледано от инстанциите по същество.
По изложените съображения определението по т. д. № 336/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 280 от 03.10.2013 г., постановено по т. д. № 3336/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :