5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
С., 20.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 573/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу решение № 62 от 02.03.2011 г., постановено по в. т. д. № 40/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 236 от 02.12.2010 г. по гр. д. №723/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което на основание чл.517, ал.3 ГПК е прекратено [фирма] – [населено място], и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на [фирма], като са присъдени разноски на ответника в размер на 40 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. твърди, че отхвърлянето на иска е резултат от незаконосъобразния извод на въззивния съд, че след като съдружник в [фирма] е физическото лице Р. Я., а длъжник в изпълнителното производство – едноличният търговец „М. – Р. Я.”, не е налице основание за прекратяване на ответното дружество при предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК заради задължения на едноличния търговец, за които физическото лице – съдружник не носи отговорност. Излага доводи, че съдът е обвързал основателността на иска с непредвидени в закона изисквания, каквито са изискването за уведомяване на всички съдружници в дружеството за предприетите действия в процедурата по чл.517, ал.3 ГПК и изискването за изчерпване на всички изпълнителни способи спрямо другото налично имущество на длъжника преди насочване на принудителното изпълнение върху дружествения дял на длъжника в [фирма]. Застъпва становище, че въвеждането на подобни изисквания е равнозначно на ревизиране на действията на съдебния изпълнител в производството за разглеждане на иска по чл.517, ал.3 ГПК /аналогичен на чл.398б, ал.3 ГПК отм./, което е отречено в постановеното от ВКС, ІІ т. о., решение № 347/04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, които се поддържат по отношение на идентични правни въпроси в следния смисъл : Допустимо ли е да се налага запор върху дружествени дялове в търговско дружество, притежавани от физическо лице – съдружник, и впоследствие да се иска прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.3 ГПК за задължения на същото лице, поети в качеството му на едноличен търговец, по повод на които е предприето принудителното изпълнение; Обусловени ли са действията на съдебния изпълнител, предхождащи овластяването за предявяване на иск по чл.517, ал.3 ГПК, от уведомяване на всички съдружници за предприетите срещу дружеството действия във връзка със задължения на друг съдружник; Съставлява ли предпоставка за предприемане на действията по чл.517, ал.3 ГПК изчерпването на способите за принудително изпълнение върху другото налично имущество на съдружника – длъжник, различно от дружествените дялове. К. се позовава на противоречие между произнасянето на въззивния съд по посочените въпроси и практиката, изразена в определение № 165/12.05.2010 г. по ч. т. д. № 216/2010 г. на Великотърновски апелативен съд и в решение № 347/04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Същевременно твърди, че поради липса на съдебна практика въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], не изразява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 723/2010 г. е образувано пред Великотърновски окръжен съд по предявен от [фирма], след овластяване от съдебен изпълнител по реда на чл.517, ал.3, изр.2 ГПК, иск за прекратяване на [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК.
Първоинстанционният съд е уважил иска и е постановил прекратяване на [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК, след като е приел за установено, че ищецът [фирма] е кредитор с парично вземане на лицето Р. В. Я. в качеството му на [фирма]; че [фирма] е взискател по изпълнително дело срещу длъжника, образувано за принудително удовлетворяване на вземането; че в хода на изпълнителното дело е насочено принудително изпълнение и е наложен запор върху дружествените дялове на Р. Я. като съдружник в [фирма]; че кредиторът – взискател е отправил изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК до [фирма], връчено от съдебния изпълнител, за прекратяване участието на длъжника като съдружник; че [фирма] не е изплатило на съдружника равностойността на дружествения му дял по чл.125 ТЗ в 3 – месечния срок след връчване на изявлението; че вземането на ищеца – взискател, предмет на изпълнителното производство, не е удовлетворено по друг начин, поради което с постановление от 02.06.2010 г. [фирма] е овластено от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК.
Въззивният Великотърновски апелативен съд е отменил решението и е отхвърлил иска, след като е достигнал до извод, че не са налице предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на [фирма]. Изложил е съображения, че принципно няма пречка да се иска прекратяване на търговско дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК за задължения на съдружник, поети в качеството му на едноличен търговец, но е счел, че в конкретния случай „не може да се подходи формално към приложението на разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК”. За да обоснове становището си по спора, решаващият въззивен състав се е позовал на първо място на липсата на доказателства, че другият съдружник в [фирма] – В. Ц., е уведомен за предприетите от частния съдебен изпълнител действия срещу дружеството, за да може да погаси задължението на съдружника – длъжник и така да избегне прекратяването на дружеството. На второ място е посочил, че при наличие на данни за притежавано от „истинския длъжник в изпълнителното производство [фирма] друго имущество /парични средства по сметка в [фирма] и движими вещи/, обект на наложени в изпълнителното производство запори, е недопустимо и незаконосъобразно частният съдебен изпълнител да предприема действия по реда на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството, в което „съдружник не е длъжникът в изпълнителното производство”. В заключение въззивният съд е направил решаващия извод, че след като длъжник в изпълнителното производство не е съдружникът Р. Я., а друг правен субект – [фирма], и частният съдебен изпълнител не е изпълнил дадените му по закон права по изпълнението, преди да премине към процедурата по чл.517, ал.3 ГПК, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения :
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси се свеждат по същество до два въпроса, уточнени от настоящата инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така : Допустимо ли е прекратяване на търговско дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК за задължения на съдружник – физическо лице, ако принудителното изпълнение е предприето по повод задължения на съдружника, поети в качеството му на едноличен търговец, който е и длъжник в изпълнителното производство; Кои са предпоставките, от които зависи успешното провеждане на иска за прекратяване на търговско дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК, и в кои случаи искът подлежи на отхвърляне.
Първият въпрос, макар и значим за конкретното дело, не е обуславящ за неговия изход, тъй като въззивният съд не е отрекъл принципната възможност за предприемане на действия по чл.517, ал.3 ГПК в случаите, когато съдружник в дружеството е физическото лице, а длъжник в изпълнителното производство – същото лице, но в качеството на едноличен търговец. Като лишен от обуславящо значение за изхода на делото въпросът не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, а що се отнася до правилността на изложените от въззивния съд съждения в тази насока, тя е релевантна за производството по чл.290 ГПК, не и за стадия по селекция на касационните жалби.
Вторият въпрос, засягащ предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, защото неговото разрешаване е предопределило изцяло отхвърлянето на предявения от касатора иск. Отговор на така поставения въпрос е даден с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 114/01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, І т. о., което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС попада в обхвата на задължителната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В това решение е прието, че съдът отхвърля иска по чл.517, ал.3 ГПК, аналогичен на чл.398б, ал.3 ГПК /отм./, само ако се установи, че дружеството – ответник е изплатило на ищеца – взискател в изпълнителното производство, припадащата се на съдружника – длъжник и определена съгласно чл.125 ТЗ част от имуществото или че вземането на взискателя е удовлетворено по друг начин. Като е отхвърлил иска по чл.517, ал.3 ГПК по други съображения – липса на доказателства за лично уведомяване на втория съдружник в [фирма] за предприетите срещу дружеството действия и неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител за изчерпване на способите за принудително изпълнение върху другото налично имущество на длъжника, преди пристъпване към изпълнение върху дружествените му дялове, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от посочената задължителна практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с оглед създадената задължителна практика по релевантния за изхода на делото правен въпрос не следва да се обсъждат доводите на касатора за осъществяване на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 62 от 02.03.2011 г., постановено по в. т. д. № 40/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :