3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
С.,15.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1000/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу определение № 577 от 08.11.2010 г., постановено по в. ч. т. д. № 359/2011 г. на Русенски окръжен съд. С обжалваното определение е върната като процесуално недопустима подадената от [фирма] – [населено място], частна жалба против разпореждане от 26.09.2011 г. по гр. д. № 7266/2011 г. на Русенски районен съд, с което е оставено без движение производството по делото до внасяне на държавна такса по предявения иск в размер на 379.60 лв., и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на постановеното от въззивния съд определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с размера на определената за внасяне държавна такса и излага доводи в подкрепа на становището си, че поради неоценяемия характер на предявения иск не дължи държавна такса, изчислена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на ответника [фирма] – [населено място], който не е заявил становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по в. ч. т. д. № 359/2011 г. е образувано пред Русенски окръжен съд по подадена от [фирма] – [населено място], частна жалба срещу разпореждане от 26.09.2011 г. по гр. д. № 7266/2011 г. на Русенски районен съд. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без движение производството по предявения от [фирма] против [фирма] осъдителен иск за предаване на недвижим имот, обект на прекратен договор за наем, като е дал указания на ищеца да внесе държавна такса за разглеждане на иска в размер на 379.60 лв. За да върне частната жалба, Русенски окръжен съд е приел, че същата е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакувания с нея съдебен акт. Изложил е съображения, че постановеното на основание чл.129, ал.2 ГПК разпореждане за внасяне на държавна такса не попада сред подлежащите на самостоятелен инстанционен контрол съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК, поради което правилността на дадените с него указания относно размера на държавната такса може да бъде ревизирана само по повод обжалване на евентуално разпореждане за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК в случай на невнасяне на таксата. Въззивният съдебен състав е преценил като неотносими към допустимостта на частната жалба доводите на частния жалбоподател – ищец, свързани с характера на предявения иск и правилата, според които следва да се определи размера на държавната такса. Приел е, че въпросът за цената на иска е предмет на друго производство, доколкото подлежи на разрешаване по реда на чл.70 ГПК, а такъв акт не е постановен от първоинстанционния съд.
Определението е правилно.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК са посочени изчерпателно определенията на съда, които подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба пред по-горен по степен съд. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и за определенията, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. По силата на препращането в чл.279 ГПК, правилата на чл.274, ал.1 ГПК за обжалване на определенията се прилагат и по отношение на постановените от съда разпореждания.
Предмет на обжалване с подадената пред Русенски окръжен съд частна жалба е разпореждане на Русенски районен съд, с което в изпълнение на правомощията си по чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е предоставил на ищеца срок да поправи констатирана нередовност на исковата молба като внесе дължимата за разглеждане на предявения осъдителен иск държавна такса. Постановеното на основание чл.129, ал.2 ГПК разпореждане не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само обезпечава законосъобразното развитие на исковия процес, и процесуалният закон не предвижда възможност да бъде обект на самостоятелен инстанционен контрол. Както правилно е посочил и въззивният съд, евентуалната незаконосъобразност на дадените по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания относно размера на дължимата държавна такса може да бъде проверена единствено по повод обжалване на последващо определение за прекратяване на делото, постановено на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията, но не и в отделно производство. Съобразено със закона и с доказателствата по делото е и становището на въззивния съд, че доколкото не съдържа произнасяне относно цената на предявения иск, първоинстанционното разпореждане не съставлява акт на съда по увеличение цената на иска – чл.70, ал.1 ГПК, за да се разгледа частната жалба при условията на чл.70, ал.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, определението по в. ч. т. д. № 359/2011 г. на Русенски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 577 от 08.11.2010 г., постановено по в. ч. т. д. № 359/2011 г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :