4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
С., 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 226/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К. и В. А. К. – двамата от [населено място], срещу решение № VІ-87 от 25.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1239/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено решение № 89 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 571/2009 г. на Айтоски районен съд, с което по предявени от касаторите против З. „Наша земя” – [населено място], искове с правно основание чл.58 ЗК са отменени взетите от Общото събрание на З. „Наша земя” решения от 12.09.2009 г. за продажба на селскостопански сгради, собственост на кооперацията, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете.
Касационната жалба е основана на оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторите поддържат, че в нарушение на закона въззивният съд е отрекъл качеството им на член – кооператори и правото им на иск по чл.58 ЗК, въпреки представените по делото решения на общото събрание и на управителния съвет на кооперацията – ответник, доказващи приемането и утвърждаването им за членове на кооперацията и избора им за председатели на кооперацията в различни периоди от време. Твърдят, че съдът недопустимо е ревизирал неоспорените по реда на чл.58 ЗК решения на общото събрание, с които двамата са избрани за председатели и които инкорпорират в съдържанието си наличието на членствените правоотношения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е посочен въпросът за неотменимостта на решение на общото събрание на кооперация, което не е оспорено по исков ред в преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК, и за допустимостта то да бъде ревизирано в последващ процес по повод на иск по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на друго решение, взето от общото събрание на същата кооперация. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение на така поставения правен въпрос противоречи на практиката в решение № 140 от 19.03.2008 г. по т. д. № 684/2007 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация З. „Наша земя” със седалище в [населено място], Бургаска област, е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. А. К. и К. А. К. против З. „Наша земя” искове с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решения от 12.09.2009 г. на Общото събрание на ответната кооперация, и да прекрати производството по делото, решаващият състав на Бургаски окръжен съд е приел, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради недопустимост на разгледаните с него искове. Недопустимостта на исковете е аргументирана с липсата на активна легитимация за ищците да търсят отмяна по реда на чл.58 ЗК на решенията, взети от общото събрание на кооперацията – ответник. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е преценил, че ищците не са ангажирали безспорни и категорични доказателства да са били приети за член – кооператори на З. „Наша земя” при спазване на предвидената в чл.8 от Закона за кооперациите /в редакцията, обн. в ДВ бр.33/21.04.2006 г./ и в чл.11 от Устава на З. „Наша земя” процедура, изискваща подаване на писмена молба за членство до Управителния съвет /УС/ на кооперацията, решение на УС за приемане на молителя като член – кооператор, утвърждаване на решението на УС от Общото събрание /ОС/ и вписване на приетия член – кооператор в книгата на кооператорите. В подкрепа на становището си съдът се е позовал на факта, че ищците не фигурират като член – кооператори в Книгата на кооператорите на З. „Наша земя”, както и на отсъствието на решения на УС и на ОС на кооперацията за приемане на В. К. за член – кооператор и за утвърждаване на К. К. като член – кооператор. Изложени са съображения, че при липса на доказателства за изпълнение на всички кумулативни изисквания по чл.8 ЗК и чл.11 от Устава представените от ищците решения – решение на ОС от 27.05.2006 г. за утвърждаване на В. К. като член – кооператор и решение на УС от 02.06.2006 г. за приемане на К. К. за член – кооператор, не са годни да установят твърдените членствени правоотношения и активната легитимация за водене на исковете по чл.58 ЗК.
Като неоснователни са преценени доводите на ищците, че качеството им на член – кооператори и правото им на иск по чл.58 ЗК следва да се считат за доказани с приетите в първоинстанционното производство решения на ОС на З. „Наша земя”, с които всеки от тях е избиран през различен период от време за председател на кооперацията. Въззивната инстанция е приела, че макар да са вписани в регистъра на кооперациите, тези решения са ирелевантни за преценката относно допустимостта на предявените искове, тъй като доколкото не е установено ищците да са придобили качеството „член – кооператор” при предпоставките на чл.8 ЗК, същите доказват единствено провеждането на опорочена процедура, при която за председатели на кооперацията са избрани лица извън състава на нейните членове.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос. Уточнен от настоящата инстанция, съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до доказването на качеството „член – кооператор” в производството по чл.58 ЗК и зачитането в това производство на предходни решения на общото събрание на кооперация, които са от значение за съществуването на членствените права на ищеца по иска с правно основание чл.58, ал.1 ЗК и не са оспорвани пред съда по реда и в преклузивния срок на чл.58, ал.1 във вр. с ал.3 ЗК. Произнасянето по посочения въпрос е обусловило крайния извод на въззивния съд за недопустимост на исковете с правно основание чл.58 ЗК, с което е изпълнено условието на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Доказано е и твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката, отразена в решение № 140 от 19.03.2008 г. по т. д. № 684/2007 г. на ВКС, І т. о. В това решение е прието, че ако кооператорите са пропуснали да оспорят законосъобразността на решение на общото събрание на кооперация по реда и в срока на чл.58 ЗК, те не могат да санират пропуска си като оспорват законосъобразността и правните последици на решенето в по-късен момент, включително чрез въвеждане на пороците му в производството по чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Обратно становище е застъпено в обжалвания съдебен акт от състава на Бургаски окръжен съд, който въпреки липсата на оспорване по реда на чл.58 ЗК на вписаните в регистъра на кооперациите решения на ОС, с които двамата касатори са избрани и вписани като председатели на ответната кооперация, е отказал да зачете правните последици на решенията по съображения за опорочаване на процедурата за избор на председател. Поради обстоятелството, че е налице противоречие между въззивното решение и решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не на поддържаното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № VІ-87 от 25.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1239/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите В. А. К. и К. А. К. – двамата от [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.00 лв. /петнадесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :