4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
С.,10.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 764/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1073 от 18.07.2011 г., постановено по ч. т. д. № 798/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 999 от 13.06.2011 г. по т. д. № 159/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 44 203.91 лв., представляваща стойност на доставени, но неплатени стоки, за която са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК в производствата по ч. гр. д. № 976/2011 г., ч. гр. д. № 977/2011 г. и ч. гр. д. № 978/2011 г. на Пловдивски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че след като длъжникът в заповедното производство е оспорил заповедта за изпълнение с възражение по чл.414 ГПК, за същия липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, предмет на оспорената заповед. Според жалбоподателя, подобно становище не намира опора в закона, тъй като е равнозначно на лишаване на длъжника от право да се защити по исков ред срещу последиците на заповедта за времето от нейното издаване до влизането й в сила.
Процесуалноправният въпрос за правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК относно претендираното в заповедното производство вземане при наличие на подадено по реда на чл.414 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение е поставен като значим за приложното поле на касационното обжалване. Достъпът до касационен контрол е обоснован с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал отговор в срока по чл.276 ГПК. В отговора е изразено становище за отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 159/2011 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по предявен от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане в полза на ответното дружество за сумата 44 203.91 лв., представляваща стойност на доставени стоки по изброени в исковата молба фактури. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е въвел твърдения, че ответникът се е снабдил по реда на заповедното производство със заповеди по чл.410 ГПК за плащане на сумата 44 203.91 лв. и че същите са оспорени с възражения в срока по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявения иск, след като е преценил, че искът е недопустим поради отсъствие на правен интерес за ищеца от търсената съдебна защита.
Сезиран с частна жалба от дружеството – ищец, въззивният Пловдивски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение, възприемайки изцяло съображенията на първата инстанция за недопустимост на иска. Аргументирал е становище, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява посредством специалните способи на чл.414 ГПК и чл.424 ГПК и че след като ищецът – длъжник е предприел защита срещу издадените в полза на ответника заповеди за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.414 ГПК, същият няма правен интерес да води отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на вземането, предмет на своевременно и надлежно оспорените заповеди.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационния контрол, отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, тъй като прекратяването на делото е резултат от преценката на въззивния съд, че при наличие на издадена и оспорена в срока по чл.414 ГПК заповед за изпълнение длъжникът е лишен от правен интерес и не разполага с право на отрицателен установителен иск за несъществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане.
Независимо от обуславящото му значение за крайния изход на делото, поставеният правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато се налага промяна на неправилна съдебна практика, осъвременяване на съществуваща съдебна практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия или създаване на съдебна практика по прилагането не непълни, неясни или противоречиви закони. Правните способи за защита на длъжника срещу последиците на издадена по реда на чл.410 и сл. ГПК заповед за изпълнение са предмет на ясна и изчерпателна уредба в действащия ГПК от 2007 г., по приложението на която е създадена трайна, непротиворечива и задължителна практика на ВКС. В същата по категоричен начин е възприето становището, че материалноправната защита на длъжника срещу заповедта по чл.410 ГПК е свързана с оспорване на претендираното в заповедното производство вземане и се реализира по реда, предвиден в чл.414 ГПК – чрез подаване на възражение срещу съществуването на вземането в рамките на преклузивния двуседмичен срок по ал.2 на чл.414 ГПК. Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането. Възражението създава предпоставки за предявяване на специалния иск по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК на заявителя – кредитор за установяване на вземането, а доколкото пропускът да се предяви такъв иск в рамките на срока по чл.415, ал.1 ГПК води до обезсилване на заповедта и до невъзможност да се проведе принудително изпълнение срещу длъжника, последният не е заинтересован да установява по исков ред несъществуването на вземането, ако заповедта на е влязла в сила или ако не са осъществени особените предпоставки на чл.424 ГПК. В случай, че наред със своевременно подаденото възражение по чл.414 ГПК длъжникът предяви и отрицателен установителен иск срещу заявителя с цел съдебно отричане на вземането, така предявеният иск ще е недопустим поради отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес от търсената защита. При създадената съдебна практика, която не се нуждае от промяна и осъвременяване и с която въззивното определение е съобразено, касационното разглеждане на поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложеното сочи, че не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, релевирана от частният жалбоподател, което препятства допускането на въззивното определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1073 от 18.07.2011 г., постановено по ч. т. д. № 798/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :