7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 29.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 871/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу решение № 258 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2345/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-1 състав, решение № 479 от 02.06.2009 г. по т. д. № 1561/2005 г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против А. за приватизация обективно съединени частични искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна. Като пороци, обуславящи недопустимост на решението, се релевират непроизнасянето на въззивния съд по „имплицитно и изрично въведеното допълнително основание – чл.12 от ЗЗД” на главните искове за заплащане на обезщетения за вреди от несключването на договор за приватизационна продажба, съгл. решение № 1585-П/06.07.2000 г. на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, и произнасянето по въпрос, излизащ извън компетентността на гражданските съдилища – за законосъобразността и правното действие на акт на П.. Неправилността на решението е аргументирана с касационните основания, предвидени в чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че в противоречие със съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил относими към правния спор доказателства, съдържащи се в приложеното НОХД № 2407/2001 г. на СГС, НК, 17 състав, не е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и на установените въз основа на тях правнорелевантни факти и не се е произнесъл по наведените в исковата молба и във въззивната жалба правни доводи относно темпоралното действие на постановлението на Върховна касационна прокуратура за спиране изпълнението на решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и последиците от неподаването на протест срещу него пред Върховния административен съд. Развива подробни доводи за необоснованост на приетите от съда изводи за отсъствие на виновно и противоправно бездействие на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, намиращо се в причинна връзка с неизпълнението на решението на Надзорния съвет за сключване на договор за приватизационна продажба и с претърпените имуществени вреди, за чието обезщетяване са предявени исковете. Твърди, че при формиране на становището си по съществото на правния спор въззивната инстанция е нарушила разпоредбите на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, първичното и вторично европейско законодателство и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.
В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е представил изложение, което в по-голямата си част възпроизвежда доводите в касационната жалба за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Приложното поле на касационно обжалване е обосновано с релевираната процесуална недопустимост на решението и с твърдения, че решението съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната и трайна практика на ВС и ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото : 1. „Дали е налице липса на противоправни действия или бездействия, извършени от служителите на Агенцията по приватизация, при осъществяване на приватизационната процедура, открита с решение № 1585/06.07.2000 г. на същата агенция, които да са в пряка причинна връзка с твърдените вреди.” 2. „Кога губи правното си действие акт на прокурора, с който се обезпечава упражняването на ограничено с преклузивен срок право – при изтичане на срока, след което правото не може да бъде законосъобразно упражнено, или е необходима изрична отмяна на акта от по-горестоящ прокурор.” 3. „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира”. По отношение на първия въпрос се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и се твърди, че произнасянето в обжалваното решение се отклонява от практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 9/1966 г., решение № 107/10.11.1988 г. по гр. д. № 75/88 г. на ОСГК на ВС, решение № 1070/27.09.1993 г. по гр. д. № 2183/92 г. на ВС, решение № 131/01.11.1976 г. по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК на ВС, определение № 754/12.11.2009 г. по гр. д. № 1572/2008 г. на ВКС, решение № 986/03.11.2008 г. по гр. д. № 5539/2007 г. на ВКС и решение № 1684/07.07.2005 г. по гр. д. № 1033/2004 г. на ВКС. Във връзка с втория въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, аргументирано със значението на въпроса „за точното прилагане на разпоредбите на ЗСВ /отм./ и на всички нормативни актове по административното правоприлагане в Република България, за усъвършенстване на законодателството и преодоляване на непълнота в него”. Достъпът до обжалване по повод на третия въпрос е мотивиран с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, подкрепени с позоваване на ППВС № 7/1965 г., определение № 26/19.01.2009 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, решение № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на ВКС и решение № 932/25.09.1991 г. по гр. д. № 699/91 г. на ВКС.
Ответникът по касация А. за приватизация и следприватизационен контрол -[населено място], правоприемник на първоначалния ответник А. за приватизация на основание § 20, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, обн. в ДВ бр.18/05.03.2010 г., е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК. В отговора е изразено становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 1561/2005 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на [фирма], с която са предявени обективно съединени частични искове срещу А. за приватизация за заплащане на обезщетения за вреди от несключване на договор за приватизационна продажба на 75 % от капитала на [фирма], ведно с обезщетения за забава. В уточнената в хода на процеса искова молба ищецът е поддържал твърдения, че с решения на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация /НС на АП/ е бил одобрен за ексклузивен купувач, с който да се водят преговори за продажба на част от капитала на [фирма], а с решение № 1585-П/06.07.2000 г. – за купувач, с който да се сключи договора за приватизационна продажба. За целите на участието в приватизационната процедура ищецът сключил договор за банков кредит с [фирма], по силата на който получил кредит в размер на 400 000 щ. д., преведен по сметка на Агенцията като гаранция за участие в процедурата за приватизация. Преди изтичане на определения срок за сключване на договора за продажба – 21.07.2000 г., изпълнението на решение № 1585-П/06.07.2000 г. било спряно на основание чл.116, ал.1, т.6 вр. с ал.5, изр.2 от ЗСВ /отм./ с постановление от 20.07.2000 г. на прокурор при ВКП по пр. пр. № 4377/2000 г. Въпреки, че органите на П. не подали протест пред Върховния административен съд срещу решението на НС на АП и че с изтичане на срока за протест постановлението за спиране на решението загубило правното си действие, длъжностните лица в Агенцията за приватизация не предприели действия за сключване на приватизационната сделка. Вследствие на противоправното и лишено от законово основание бездействие на длъжностните лица в Агенцията ищецът претърпял имуществени вреди от несключването на приватизационния договор, изразяващи се в начислени лихви върху внесения гаранционен депозит от 400 000 щ. д. в размер на 43 000 щ. д. или 88 683 лв. за периода на задържане на депозита /31.03.2000 г. – 07.02.2001 г./ и пропуснал да реализира ползи на стойност 5 584 124 лв., формирани от разликата в цената, за която следвало да се сключи договора, и цената, която реално щял да заплати като купувач, предвид уговорената възможност 50 % от цената да се погаси чрез компесаторни записи. Съобразно изложените твърдения, ищецът е поискал да бъде осъдена Агенцията за приватизация да му заплати част от дължимите обезщетения за вреди до размер на сумите, претендирани с частичните искове – по 9 000 лв., ведно с обезщетения за забава до предявяването на исковете.
Първоинстанционният Софийски градски съд е отхвърлил исковете, квалифицирани с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, счетени за относими към релевантните за изхода на правния спор факти, и е достигнал до извод за недоказаност на противоправни действия и бездействия от страна на служители в Агенцията за приватизация, намиращи се в причинна връзка с твърдените в исковата молба на [фирма] имуществени вреди. Обосновано е становище, че бездействието на Агенцията, изразяващо се в несключване на договора за приватизационна продажба съобразно взетото от НС на АП решение № 1585-П/06.07.2000 г., съставлява изпълнение на обективираната в постановлението от 21.07.2000 г. изрична забрана на органите на П. за по-нататъшно реализиране на откритата приватизационната процедура на [фирма]. Въззивният съд е приел, че разпореждането за спиране на приватизационната процедура е било издадено в изпълнение на правомощията на прокурорските органи по осъществяване на върховен надзор за законност и поради това е било задължително за Агенцията, съгл. чл.119, ал.2 от ЗСВ /отм./. Като неоснователен е преценен правният довод на ищеца, че постановлението е изгубило правното си действие след изтичане на 14-дневния срок за протестиране на решението на НС на АП пред Върховния административен съд. Изложени са аргументи, че постановлението би могло да преустанови действието си само в случай на изрична отмяна от по-горестоящ прокурор, каквато не е осъществена с оглед изричното му потвърждаване с постановление от 11.12.2000 г. на прокурор от Върховна административна прокуратура. В заключение е направен решаващият извод, че след като твърдените от ищеца имуществени вреди не се дължат на противоправни действия и бездействия на длъжностните лица в Агенцията за приватизация по повод несключването на приватизационната сделка, не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от ответника за репариране на вредите.
Настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторът е релевирал като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол процесуалната недопустимост на обжалваното решение, но данните по делото не създават предположение за вероятна недопустимост на решението. Въззивният съд е разрешил правния спор съобразно единственото надлежно въведеното с исковата молба основание на главните искове, обусловило квалифицирането им по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а евентуалният пропуск да се произнесе по друго – алтернативно, кумулативно или евентуално, наведено основание на исковете е неотносимо към допустимостта на решението. В тази насока следва да се отбележи, че в исковата молба не се съдържат твърдения за обстоятелства, относими към преддоговорната отговорност на ответника по смисъла на чл.12 от ЗЗД, което сочи на неистинност на твърденията за непълнота на въззивното решение. Тезата на касатора за недопустимост на решението като постановено извън пределите на правораздавателна власт на гражданските съдилища е лишена от правна логика. Изводите на въззивната инстанция относно обвързващата сила и темпоралното действие на постановлението от 20.07.2000 г. на прокурор при ВКП са израз на решаващата правораздавателна дейност на съда по прилагане на материалния закон и не могат да се квалифицират като недопустима преценка на законосъобразността на постановлението.
Несъответстващ на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационно обжалване е първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос – дали са налице противоправни действия или бездействия на служители в Агенцията за приватизация при осъществяване на откритата с решение № 1585/06.07.2000 г. приватизационна процедура, намиращи се в причинна връзка с твърдението в исковата молба вреди. Така, както е поставен, въпросът се свежда до доказаността и основателността на предявените искове, а отговорът му предпоставя ревизиране на фактическите и правни изводи на въззивния съд по съществото на правния спор. Формирането на тези изводи е резултат от преценката на доказателствата, възприемането на фактическата обстановка по делото и приложението на материалния закон от страна на решаващата съдебна инстанция, поради което въпросът е относим изцяло към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на обжалваното решение. Съобразно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК не може да се отъждествява с неправилността на въззивното решение. В случая касаторът е поставил знак на равенство между общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване и касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, което е достатъчно за недопускане на решението до касационен контрол, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Формулираният в п.2 материалноправен въпрос, свързан с обвързващата сила и действието във времето на постановлението на П. от 20.07.2000 г., е обуславящ за изхода на делото, но по отношение на същия не е осъществена релевираната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. За да е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, разрешеният в обжалваното решение значим за конкретното дело правен въпрос трябва да е от такова естество, че произнасянето на Върховния касационен съд по него да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Приложимите към спорното правоотношение разпоредби на ЗСВ /обн. ДВ бр.59/22.07.1994 г., отм./, които уреждат функциите, правомощията на прокурора и обвързващата сила не неговите актове и действия, са точни, пълни и непротиворечиви. В чл.119, ал.5 във вр. с ал.1, т.6 от ЗСВ /отм./ е уредено правомощието на прокурора да спира изпълнението на незаконосъобразни актове при наличие на данни за извършено престъпление или друго закононарушение; в чл.119, ал.2 от ЗСВ /отм./ е прогласена задължителната сила на прокурорските разпореждания за всички длъжностни лица и граждани в Република България; в чл.116, ал.1 от ЗСВ /отм./ е обявена изрично обжалваемостта на всички актове и действия на прокурора /освен тези, които подлежат на съдебен контрол/ пред по-горестоящата прокуратура. Посочените разпоредби позволяват ясен отговор на въпросите за задължителната сила на разпорежданията, дадени от прокурора при осъществяване на възложената му от закона компетентност, и за момента, до който разпорежданията се ползват с обвързваща длъжностните лица и гражданите правна сила. Точната и пълна правна уредба не създава затруднения в правоприлагането, поради което произнасянето по въведения от касатора материалноправен въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по повод на процесуалноправния въпрос по п.3, въпреки неговата принципна значимост за делото. Макар да е формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, въпросът се припокрива изцяло с наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката и обсъждането на доказателствата. Евентуалният пропуск да се обсъдят относими доказателства от значение за изхода на делото би обусловил неправилност на решението, но в качеството му на касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК не попада в очертаното от чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване и не подлежи на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че при постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски апелативен съд е дал разрешение на правния спор, основано на негова самостоятелна преценка и анализ на събраните в хода на делото доказателства. Обсъдени са онези доказателства, които в рамките на решаващата си правораздавателна дейност съдът е счел за относими към релевантните за основателността на исковете по чл.49 от ЗЗД факти. Отказът да се обсъдят неотносими доказателства не съставлява нито процесуално нарушение, нито отклонение от задължителната и константна практика на ВС и ВКС, обективирана в цитираните от касатора съдебни актове, за да се налага допускане на решението до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 2345/2009 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 258 от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 2345/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :