3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 02.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2844/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. И. от [населено място] срещу определение от 22.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 343/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 8 996.82 лв. във връзка с подадена от него въззивна жалба.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за освобождаване от отговорност за заплащане на дължимата такса. При формиране на изводите си въззивният съд е съобразил установената чрез справки от Агенция по заетостта и Агенция по вписванията неистинност на представената с молбата по чл.83, ал.2 ГПК декларация за материално и гражданско състояние. Като е съобразил данните в справките и декларираните неверни обстоятелства относно имотното състояние и трудовата заетост на лицето, Софийски апелативен съд е преценил, че е житейски неправдоподобно да се възприеме за достоверно твърдението за липса на парични средства, необходими за заплащане на дължимата държавна такса. Неоснователността на искането за освобождаване от такса е аргументирана и със значителните по размер адвокатски възнаграждения, които С. И. е уговорил и платил на процесуалните си представители по делото.
Определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Освобождаването от задължение за внасяне на държавни такси и разноски е привилегия, предвидена в чл.83, ал.2 ГПК в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с нужните парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски. Преценката дали е налице законово основание за ползване на тази привилегия е от компетентността на съда, който се произнася по искането на страната за освобождаване от такси и разноски, след като вземе предвид изброените в чл.83, ал.2, т.1 – т.6 ГПК примерни критерии /доходите на лицето и неговото семейство, удостовереното с декларация имуществено състояние, семейното положение и здравословното му състояние, възрастта и трудовата заетост/ и всички други специфични обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед размера на таксата и/или разноските страната обективно е в състояние да ги заплати, без да се лиши от нормално необходимите средства за съществуване.
Законосъобразен е изводът на Софийски апелативен съд за отсъствие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащането на държавна такса по подадената от него въззивна жалба. С молбата по чл.83, ал.2 ГПК жалбоподателят е представил декларации за материално и гражданско състояние, с които е декларирал, че е безработен от десет години и не получава трудови и други доходи; че няма влогове в банки; че се издържа от спестявания; че притежава лек автомобил „Мерцедес” /произведен 2003 г./ и апартамент в [населено място]. Част от така декларираните обстоятелства обаче са опровергани от приложените към делото служебни справки, изходящи от Агенция по заетостта и Агенция по вписванията. От първата декларация е видно, че жалбоподателят е регистриран като търсещ работа едва на 13.05.2013 г. и няма данни за такава регистрация в предходен период, въпреки декларацията, че е безработен от десет години. Справката от Агенция по вписванията сочи, че жалбоподателят е собственик не само на вписания в декларацията апартамент, но и на други недвижими имоти – гараж в [населено място] и два поземлени имота в [населено място], изкупени през 2009 г. от останалите съсобственици. При тези обстоятелства правилно въззивният съд е преценил, че частният жалбоподател не е лишен от финансова възможност да заплати дължимата за въззивното обжалване държавна такса. Липсата на работа и на трудови доходи сами по себе си не са основание за освобождаване от такса като се има предвид, че едва от м. май 2013 г. лицето е регистрирано като търсещо работа. Притежанието на няколко недвижими имота, които не служат за задоволяване на жилищни нужди, създава сигурни предпоставки за набавяне на нужните за покриване на таксата парични средства чрез отдаване на имотите под наем, за което не е пречка наложената от съдия – изпълнител възбрана, или чрез продажбата на някой от тях. Независимо от притежаваното имущество, настоящият състав споделя напълно становището на Софийски апелативен съд, че неистинността на представената декларация за материално състояние изначално поставя под съмнение верността на декларираната липса на парични средства за заплащане на таксата като основание за ползване на предвидената в чл.83, ал.2 ГПК законова привилегия.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 343/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :