3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 21.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 692/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. И. от с. Д. дял, обл. В. Т. – чрез процесуалния му представител адв. П. С., срещу определение № 264 от 21.05.2010 г. по в. ч. гр. д. № 428/2010 г. на Великотърновски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 20.01.2010 г. по гр. д. № 911/2009 г. на Горнооряховски районен съд, с което на основание чл.130 от ГПК е прекратено производството по делото по отношение на ответниците Д. С. Д. и Н. П. А. поради недопустимост на предявения против тях установителен иск.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че макар ответниците – физически лица да нямат качеството на кредитори относно вземането, предмет на отричане с предявения спрямо ответника „Е.ОН България П.” АД установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, участието им в делото е необходимо заради наличието на общи факти с едно и също доказателствено значение. Поддържа, че като съставители на констативен протокол от 18.03.2009 г., въз основа на който в негова тежест са начислени суми за консумирана електрическа енергия, посочените лица са надлежни ответници по отрицателния установителен иск.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в „становище” от 08.07.2010 г. с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според касатора, „наличният процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, произтича от необходимостта исковата претенция да бъде разгледана по същество срещу всички посочени в исковата молба ответници.
Ответниците Д. С. Д. и Н. П. А., двамата от гр. Г. О., не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането на Горнооряховски районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 428/2010 г. в частта относно предявения от Р. Г. И. против Д. С. Д. и Н. П. А. иск за установяване несъществуването на вземане в полза на „Е.ОН България П.” АД в размер на сумата 1 170.30 лв., представляваща начислена въз основа на констативен протокол от 18.03.2009 г. електрическа енергия за периода 19.12.2008 г. – 18.03.2009 г., Великотърновски окръжен съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, че тези лица не са процесуалноправно легитимирани да отговарят по иска. Изложени са съображения, че отричаното с иска вземане принадлежи на другия ответник – „Е.ОН България П.” АД, поради което като чужди на спорното правоотношение ответниците – физически лица не са надлежна страна в процеса.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, което по изрично разпореждане на чл.274, ал.3 от ГПК подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването на релевираното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.
Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Депозираното на 08.07.2010 г. „становище” съдържа единствено съждения на жалбоподателя в подкрепа на заявените в частната жалба оплаквания за неправилност на въззивното определение и поради това не позволява уточняване на въпроса от настоящата инстанция съобразно правомощията й във фазата по допускане на касационно обжалване. Евентуалните нарушения на закона, на които се позовава частният жалбоподател, са регламентирани от законодателя в чл.281, т.3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове, които са различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността му.
Непосочването на значимия за конкретното дело правен въпрос от частния жалбоподател и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд е достатъчно основание за недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване в съответствие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, без да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 264 от 21.05.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 428/2010 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :